— Но няма да се доближат като приятелчетата си. Ще останат на безопасно разстояние и ще се целят в двигателя ни.
— Пат и Меган са долу — напомни му Джордино.
— Доведи ги тук — каза Пит, докато гледаше показанията на насочващия си компютър. Извърши лека настройка и изви „Гранд Банкс“ с още пет градуса на югозапад. Оставаха около петстотин метра. Разстоянието бързо се стопяваше. — И им кажи да се приготвят да напуснат катера в мига, в който се блъснем в брега!
— Ще се блъснеш в ония скали с пълна скорост?
— Ами няма да имаме време да завържем катера за някоя скала и да слезем на брега под дъжд от конфети и звуци на фанфари.
— Отивам — рече Джордино.
Втората патрулна лодка плаваше право към тях, без да подозира за намеренията на Пит да стигне до брега. Прожекторът й осветяваше неотклонно „Гранд Банкс“ като прожектор, следящ балерина на сцена. Двата плавателни съда се доближаваха бързо. Тогава командирът на патрулната лодка разбра намеренията на Пит и изви плавателния си съд, за да застане на пътя му и да не му позволи да стигне до брега. Със скорост почти наполовина на скоростта на отмъстителите му, Пит би трябвало да приеме факта, че се е включил в състезание, което със сигурност щеше да загуби. Въпреки това той стоеше зад щурвала, без да трепне и изпълнен с непоколебима решителност. Битката щеше да е изключително неравна, но той нямаше да си подаде и другата буза. През ума му изобщо не минаваше мисъл за провал.
Точно тогава той прозря неочаквана възможност и бързо включи реверсивния механизъм. „Гранд Банкс“ потрепери от внезапната маневра и се закова на място. Гребните винтове разбъркаха водата до силен водовъртеж от пяна. После моторният катер се задвижи назад и квадратната му транцова дъска започна да изхвърля водата настрани като булдозер.
Джордино се появи заедно с Пат и Меган. В очите му заблестяха весели пламъчета, когато видя как патрулната лодка тъкмо щеше да препречи пътя им и „Гранд Банкс“ запори водите назад.
— Не ми казвай. Изгарям от нетърпение да позная. Предприемаш поредния си хитър план.
— Не хитър, а отчаян.
— Възнамеряваш да забиеш нос в лодката, нали?
— Ако изиграем правилно картите си — заговори като картечница Пит, — вярвам, че ще успеем да „разкървавим“ носа й. А сега всички на пода. Използвайте каквото солидно прикритие намерите и не мърдайте оттам. Защото положително ни очаква градушка.
Нямаше време за повече приказки. Командирът на патрулната лодка не разбра целта на реверсивния ход на плячката си, промени курса си така, че да мине на два-три метра пред носа на „Гранд Банкс“, спря и се насочи право към „Гранд Банкс“. Това беше военноморска тактика, наречена „Т-форсиране“. Както стоеше зад щурвала, той вдигна ръка в знак към картечарите си да открият огън.
Две неща се случиха в един и същ момент. Пит превключи на пълен напред и картечниците на патрулната лодка зачаткаха. Гребните винтове на „Гранд Банкс“ загребаха вода и понесоха моторния катер напред, докато куршумите заваляха като дъжд върху мостика. Стъклото на защитната преграда се разби и пръсна на хиляди парченца из кабината. Пит беше успял да се просне на пода зад пулта за управление, като едната му ръка продължаваше да държи долната извита част на кормилното колело. Той не забеляза, че дланта на ръката му бе срязана от отхвръкнало парче стъкло, докато кръв не закапа в очите му. Горната кабина на „Гранд Банкс“ продължаваше да се превръща в трески. Картечарите стреляха високо, за да всеят ужас в съзнанието на онези, които лежаха проснати на пода. Деветмилиметровите снаряди пръсваха всичко, което улучеха, и вътрешността на мостика се изпълни с вихрушка от летящи отломъци.
Командирът на патрулната лодка бе намалил скоростта до минимум и почти дрейфуваше, за да даде възможност на картечарите да се насладят на обстрела на близката си цел. Задоволството му обаче са оказа прибързано. Пит едва ли би могъл да подбере по-точен момент. Командирът твърде късно осъзна намеренията му. Преди да успее да изтегли от пътя патрулната си лодка, видя как „Гранд Банкс“ най-неочаквано се устреми напред с въртящи се на пълни обороти двигатели.
Последва стържещ звук от огъващи се и изкривяващи се плоскости от стъклено влакно и дърво. Носът на „Гранд Банкс“ се вряза в десния борд на противниковия съд и проникна до кила. Лодката се наклони наляво и всеки на борда й побърза да се хване за нещо солидно, за да не се прекатури във водата.
Пит скочи на крака, дръпна лоста на реверсивния механизъм и изтегли моторния катер от дупката в корпуса на патрулната лодка. В следващия миг водата нахлу и забълбука в пробойната й. За секунда пробитият съд се изправи отново, но черната вода вече заливаше палубата и той започна да потъва. Прожекторът му продължи да свети, сякаш да осветява пътя му до дъното на фиорда, а моряците правеха усилия да се задържат на повърхността на ледената вода.