— Защо са построили база върху древни останки? — попита Литъл. — Каква военна роля е могла да играе тя?
— Сам по себе си мъртвият и потънал град не беше от значение. По-важна беше голямата ледена пещера, която бяха открили под поле от лед. Пещерата беше дълга четирийсет километра и свършваше в геометрично езеро с площ от двеста и осемдесет квадратни километра. Екипи от учени, инженери, конструктори и всякакъв вид войски — сухопътни, военновъздушни и военноморски, и, разбира се, голям контингент от есесовци, които да поддържат сигурността и да надзирават операцията, бяха стоварени там и започнаха огромни изкопни работи. Беше докарана също така и цяла армия от черноработници, предимно руски пленници от Сибир, които бяха привикнали на студен климат.
— Какво е станало с руските пленници след построяването на базата? — попита Литъл, подозирайки отговора.
Лицето на Хозафел доби мрачен израз.
— Нацистите не можеха да си позволят да ги пуснат, за да не бъде разгласена тъй добре пазената им тайна. Затова ги изтощаваха от работа до смърт или ги убиваха.
Сандекър загледа замислен виещия се нагоре дим от пурата си.
— Значи хиляди руснаци лежат под ледовете, неизвестни и забравени.
— За нацистите човешкият живот не струваше нищо — отбеляза Хозафел. — За тях да се жертваш в името на построяването на крепост като основа за създаването на Четвъртия райх си струваше цената.
— Четвъртата империя… — повтори с мрачен тон Сандекър. — Последният нацистки бастион и опит да владеят света.
— Германците са много упорита раса.
— А вие виждали ли сте тази база? — попита Литъл.
Хозафел кимна.
— След като потегли от Берген, капитан Харгер и неговата U-2015, следвани от мен и екипажа ми в U-699, отплавахме през Атлантическия океан, без да излизаме на повърхността, до едно изоставено пристанище в Патагония.
— Където сте разтоварили пътниците и товара си — добави Сандекър.
— Нима знаете за тази операция?
— Само в общи линии, никакви подробности.
— В такъв случай не знаете, че само пътниците и медицинското оборудване беше свалено на брега. Художествените произведения, купищата злато и другите ценности, както и свещените нацистки реликви останаха в подводниците U-2015 и U-699. После капитан Харгер и аз отплавахме за базата на Антарктида. След като се срещнахме с кораб за доставяне на продоволствия и дозареждане, продължихме по пътя си и пристигнахме на местоназначението си в началото на юли 1945 година. Продуктът на германската инженерна мисъл се оказа истинско чудо. Един пилот се качи на U-2015 и пое управлението. Ние го следвахме и бяхме въведени в огромна пещера, която не се виждаше от четиристотин метра от морето. Голямо докерско съоръжение, издялано от лед, в състояние да обработва няколко подводници и големи товарни кораби, се разкри пред удивените ни погледи. На капитан Харгер и на мен ни беше наредено да хвърлим котва зад военния транспорт, който разтоварваше части на разглобен самолет…
— От базата са излитали самолети? — прекъсна го Литъл.
— Последната дума на германската авиационна технология. Бомбардировачи „Юнкер“ 287, преоборудвани в транспортни средства, снабдени с шейни за кацане и специално модифицирани за субарктически условия. Черноработниците бяха изсекли в леда огромен хангар, а тежки строителни машини бяха изравнили писта, дълга километър и половина. В продължение на повече от пет години е била изкопана цяла планина от лед, за да се построи малък град, който приютяваше пет хиляди строителни екипи и черноработници.
— Не е ли започнал да се топи ледът вътре в пещерите и тунелите от топлината, излъчвана от хората и съоръженията?
— Немските учени бяха разработили химическо покритие, играещо роля на изолатор, с което са били напръскани стените, така че да не се топят. Във вътрешността на комплекса се поддържаше постоянна температура от осемнайсет градуса.
— За какво са смятали да служи базата след войната? — попита Сандекър.
— Доколкото разбрах, планът беше останалият нацистки елит от стария режим да действа тайно от базата, да прониква в Южна Америка и да купува големи площи земя и колкото се може повече технически и производствени корпорации. Те също така влагаха големи суми пари в нова Германия и азиатските страни, като използваха златото от собствената си държавна хазна, някои заграбени богатства, продадени в Америка, и фалшива американска валута, напечатана с оригинални клишета от американската хазна, с които се сдобили руснаците и били иззети от германците. Финансите не бяха проблем за създаването на Четвъртия райх.