Хеликоптерът Bo 105LS-7, който търговското обединение „Съдба“ беше закупил от корпорацията „Месершмит-Болков“, беше проектиран и построен за армията на Федерална Германия предимно за наземна поддръжка и паравоенни нужди. Летателният апарат, преследващ скайкара, имаше двучленен екипаж и два двигателя, които развиваха максимална скорост от четиристотин и петдесет километра в час. За огневата си мощ разчиташе на въртящо се двайсетмилиметрово оръдие.
Този път Джордино беше седнал на пилотското място, а Пит следеше приборите. Жените се бяха свили на задната пътническа седалка. Автоматичните системи за управление на полета принуждаваха Джордино почти да бездейства. Единственото, което направи, беше да измести ръчната газ за максимална скорост. До него Пит наблюдаваше на екрана на радиолокатора преследващите ги хеликоптери.
— О, защо, защо тия бикове не ни оставят на мира? — проплака Джордино.
— Цяло стадо са пуснали след нас — каза Пит, без да сваля поглед от белезите в периферията на екрана, които напредваха към средата, където беше очертанието на скайкара.
— Ако имат самонасочващи се ракети, които могат да летят през каньони, спукана ни е работата — вметна Джордино.
— Не ми се вярва. Гражданските летателни апарати рядко са пригодени да носят на борда си военни ракети.
— Дали ще можем да им се отскубнем в планините?
— Може би на косъм — отвърна Пит. — Тяхната цел е да почнат да ни обстрелват от разстояние седем-осемстотин метра, преди да сме излезли от обхвата им. След това ще можем да ги изпреварим. Както виждам, скоростта им е с около петдесет километра по-ниска от нашата.
Джордино се вгледа през подвижния капак на кокпита.
— Напускаме глетчера и навлизаме в планините. Лъкатушенето ни през каньоните ще затрудни точните им прицели.
— Бихте ли се съсредоточили да управлявате това чудо? — обади се Пат, наблюдавайки със свито от страх сърце наближаващите планински очертания на слабата лунна светлина, които започнаха да се издигат от двете страни на скайкара. — Престанете да бърборите.
— Как се чувствате вие двете отзад? — попита Пит с омиротворяващ тон.
— Като във влакче на ужасите — отвърна възбудено Меган.
Пат много добре осъзнаваше опасността и съвсем не беше ентусиазирана като дъщеря си.
— Благодаря. Мисля да си държа очите затворени.
— Ще се раздрусаме малко от турбулентност и от резките промени на посоката ни през планината, защото ще се движим с максимална скорост — поясни Пит. — Но не се безпокойте. Компютърът управлява самолета ни.
— Много утешително, няма що! — смънка притеснена Пат.
— Лошите батковци ще стигнат над билото в девет часа — съобщи Джордино, наблюдавайки напрегнато ярките светлинни лъчове от хеликоптерите, които осветяваха назъбените планински хребети.
Пилотите на щурмовите летателни апарати действаха умно. Те не се опитваха да преследват по-бързия скайкар през острите извивки и издатини на дефилетата, разделящи планините. Съзнаваха, че има една-единствена възможност да свалят странния на вид самолет. Всички като един набраха височина и откриха огън надолу към дефилето. Двайсетмилиметровите им снаряди избухваха в тъмнината в траектории доста напред пред скайкара.
Пит веднага разбра тактиката им и сръга с лакът Джордино.
— Поеми ръчното управление! — бързо каза той. — Спри на място насред въздуха, после върни назад.
Джордино се подчини и извърши маневрата почти миг преди Пит да е изрекъл докрай командата. Той изключи компютърния контрол, пое управлението и толкова рязко закова на място скайкара, че ако не бяха предпазните им колани, всички вътре щяха да излетят от местата си. После превключи на реверсивно положение и пое на заден ход към дефилето.
— Ако се опитаме да минем през заградителния огън, ще бъдем направени на пух и прах — каза Пит.
— Въпрос е само на секунди, преди те да се предислоцират и прицелят в тази посока.
— Това е идеята. Но аз разчитам те да направят завой и да пренасочат огъня си зад нас, очаквайки, че ще продължим по този курс. Ние обаче ще се стрелнем отново напред и ще ги принудим да се престроят — същия номер, който направихме с патрулната лодка. Ако нещата се подредят в наша полза, ще спечелим достатъчно време да поставим планината между нас и тях, преди те да успеят да съсредоточат отново огъня си в нас.