Докато разговаряха, хеликоптерите се престроиха и се прицелиха право в скайкара. Това беше като сигнал за Джордино да изпрати самолета отново навън от дефилето. Самолетът за малко да успее, но секундите за маневрата позволиха на хеликоптерите да се приближат. Този път не последва съсредоточен заградителен огън. Пилотите реагираха бързо и започнаха да стрелят бясно към бързо летящия скайкар.
Снаряди разкъсаха опашните стабилизатори. Колесниците бяха избити, горната част на подвижния капак изведнъж се пръсна и парчетата от него отлетяха в мрака. Студен въздух нахлу в кокпита. Убийствени, но неточни изстрели се сипеха около самолета, но за щастие двигателите не бяха засегнати. В невъзможност да избегне залповия огън, като лъкатуши в дефилето, тъй като стените му бяха едва на петнайсетина метра от най-широката част на скайкара, Джордино се движеше ту нагоре, ту надолу.
Двайсетмилиметровите снаряди, които пропускаха, се забиваха в стръмните скали и изхвърляха гейзери от скални отломки. Като котка, преследвана от глутница кучета, Джордино хвърляше скайкара в поредица от вълнообразни маневри. Двеста метра, сто и изведнъж Джордино предприе 90-градусов завой покрай една стърчаща скала, която препречваше пътя на градушката от снаряди.
Когато хеликоптерите на „Съдба“ стигнаха до скалната издатина и я заобиколиха, скайкарът беше вече изчезнал дълбоко в черната пазва на планините.
Четвърта част
Град под леда
32.
10 април 2001
Буенос Айрес, Аржентина
Лимузините образуваха широка дъга по алеята за коли на британското посолство в Буенос Айрес. Дами в бални рокли и мъже в смокинги излизаха от дългите черни коли и влизаха през високите бронзови врати във фоайето, където ги посрещаха английският посланик в Аржентина Чарлз Лексингтън и съпругата му Марта — висока, ведра жена с бяла, късо подстригана коса. Събитието на годината беше празненството в чест на коронясването на принц Чарлз за крал, след като майка му кралица Елизабет най-накрая бе абдикирала.
Беше поканен целият елит на Аржентина и всички се отзоваха: президентът, лидерите на партиите от Националния конгрес, кметът на града, финансисти и индустриалци и най-известните знаменитости на страната. Всеки, който влезеше в балната зала, озвучена от музиката на оркестър в костюми от осемнайсетия век, биваше привлечен от пищния бюфет със закуски, приготвени от най-добрите готвачи, специално докарани за събитието от Англия.
Когато Карл Волф и неизменният му антураж от неговите сестри влязоха величествено в просторното фоайе, всички погледи се насочиха към тях. Личният му телохранител стоеше плътно зад тях през цялото време. Спазвайки семейната традиция, прелестните му сестри бяха облечени с еднакъв модел дълги рокли, но в различни цветове. След като бяха посрещнати от английския посланик, те продължиха към балната зала, където събудиха завистта на всички присъстващи жени.
Карл бе придружаван от Гели, Мария и Луси, които бяха довели и съпрузите си, и от Елзи, завърнала се наскоро от Америка. Когато сестрите и съпрузите им се впуснаха в танци, Карл поведе Елзи към бюфета, като по пътя си взеха по чаша шампанско от таблата на един от облечените в ливреи сервитьори. От закуските двамата си сложиха в чинии различни екзотични хапки и влязоха в библиотеката, където зърнаха свободна маса с два стола до един висок до тавана библиотечен шкаф.
Елзи тъкмо поднасяше вилицата с набодено парче сирене към устата си и ръката й замръзна във въздуха, а очите й се разшириха от изумление. Карл забеляза промяната в изражението й, но не се обърна да проследи погледа й, а изчака търпеливо обяснението. То дойде от появата на висок мъж, с груби черти на лицето и една красива жена с дълга до кръста огнена коса до него. Мъжът носеше смокинг, светлокафява брокатена жилетка и златна верижка на часовник, която висеше от малкото й джобче. Жената беше облечена с джемпър от черно копринено кадифе върху елегантна черна копринена рокля, дълга до глезените и с цепки отстрани. Огърлица от кристални мъниста обточваше изящната й шия.
Двамата се приближиха до Волфови и се спряха.
— Много ми е приятно да ви видя, Елзи — каза сърдечно Пит и преди тя да отговори, той отмести поглед към Волф. — А вие трябва да сте небезизвестният Карл Волф, за когото толкова много съм чувал. — После се обърна към Пат. — Разрешете да ви представя доктор Патриша О’Конъл.