Волф загледа Пит с убийствен поглед. Макар че явно не бе го разпознал, по гърба на Пат полазиха тръпки. Милиардерът беше изключително красив, но очите му гледаха студено и заплашително, а лицето му излъчваше подчертана жестокост.
— Въпреки че никога не сме се срещали — продължи с приятелски тон Пит, — имам чувството, че ви познавам отдавна.
— Нямам представа кой сте вие — каза Волф на перфектен английски, без ни най-малка следа от тевтонски акцент.
— Името ми е Дърк Пит.
За миг Волф го изгледа с недоумение, после по лицето му бавно се изписа враждебност.
— Вие сте Дърк Пит? — попита той студено.
— Никой друг — усмихна се Пит на Елзи. — Изглеждате изненадана, че ме виждате. Напуснахте Вашингтон толкова внезапно, че нямахме възможност да си побъбрим.
— Откъде изникнахте? — процеди тя през зъби.
— От „Улрих Волф“ — отвърна любезно Пит. — След като направихме една обиколка на кораба, двамата с Пат се озовахме в Буенос Айрес и решихме да се отбием да ви кажем по едно „здрасти“.
Ако очите й бяха лазери, Пит щеше вече да е опърлен.
— Можехме да ви убием.
— Е, нали се опитахте, ама не се получи — отвърна Пит нехайно. — Не ви съветвам да опитвате отново, особено тук, в английското посолство, пред очите на толкова хора.
— Излезете ли на улицата, господин Пит, ще бъдете на територията на моята страна, а не на вашата, така че няма кой да ви защити.
— Идеята ви не е добра, Карл. Само ще разгневите американските морски пехотинци навън, които ни придружиха дотук тази вечер под закрилата на американския посланик Джон Хорн.
Един от яките телохранители на Волфови пристъпи към Пит, сякаш да го удари, но в същия момент Джордино му препречи пътя, повдигна се на пръсти и осуети намеренията му. Телохранителят, който тежеше поне с двайсет килограма повече от Джордино и стърчеше с цели двайсет и пет сантиметра над него, го последна презрително и попита:
— Какво те кара да се мислиш за бабаит, дребосък такъв?
Джордино се усмихна снизходително.
— Дали ще ти направи впечатление, като ти кажа, че току-що видях сметката на десетина от вашата паплач?
— Той не се шегува — вметна Пит.
Реакцията на телохранителя беше забавна. Той не знаеше дали да се вбеси, или да остане нащрек. Волф вдигна ръка и лениво му направи знак да се отдалечи.
— Поздравявам ви за бягството от „Улрих Волф“. Охраната ми се оказа напълно неподготвена.
— Нищо подобно — възрази с приятелски тон Пит. — Охраната ви действа много добре. Ние просто извадихме късмет.
— От рапорта, който получих, късметът ви не е имал нищо общо в случая.
Това се доближаваше до комплимент от страна на Карл Волф. Той бавно се надигна от стола си и се изправи пред Пит. Беше с около пет сантиметра по-висок от него и със задоволство погледна отвисоко към този „трън“ в търговското обединение „Съдба“. Сините му очи блестяха, но втренченият му поглед срещна същия в очите на Пит, който обаче беше повече любопитен да изучи лицето на неприятеля си, отколкото да се опитва да подражава на детската игра „Кой пръв ще отмести поглед“.
— Правите голяма грешка, като се опълчвате против мен, господин Пит. Положително знаете, че съм се посветил на идеята да използвам всеки инструмент под моя власт, за да направя света толкова чист и незамърсен, колкото е бил преди девет хиляди години.
— Прилагате доста странен начин, за да я осъществите.
— Защо сте дошли тук тази вечер?
Пит отвърна настъпателно:
— Вашето семейство ми създаде големи неприятности и затова реших да се срещна с човека, който готви план да поеме ролята на господар на света.
— Е, срещнахте ме, и какво сега?
— Струва ми се, че сте заложили на феноменално явление, което няма да се случи. Откъде сте толкова сигурен, че близначката на кометата, която е заличила съществуването на аменеите, ще се върне и ще се сблъска със земята? Откъде сте сигурен, че няма да я подмине, както е станало навремето?
Волф погледна замислен Пит, после се усмихна злобно. Беше очевидно, че той, който притежава несметно богатство и власт, не е свикнал хората да не се страхуват от него и да не угодничат в неговото божествено присъствие.
— Предстоящият катаклизъм е повече от сигурен. След това светът, какъвто е познат на всяко живо същество днес, вече няма да съществува. С изключение на моето семейство, всички присъстващи в тази зала, включително вие, ще загинете. — Той се наведе напред с лукава усмивка. — Но аз се опасявам, господин Пит, че това ще се случи доста по-скоро, отколкото предполагате. Програмата бе изтеглена малко напред, нали разбирате. Краят на света… ще настъпи точно след четири дни и десет часа, считано от този момент.