Пит се опита да прикрие изумлението си. По-малко от пет дни?! Как е възможно?
Пат обаче не направи опит да прикрие тревогата си.
— И как ще го постигнете? Защо полагате такива усилия, за да го запазите в тайна? — попита тя нетърпеливо. — Защо не сте предупредили всяко живо същество на земята да се подготви за онова, което ще се случи? Толкова ли нямате съвест и вие, и сестрите ви? Нима сте лишени от чувство за състрадание? Нима смъртта на милиарди деца няма да измъчва съзнанието ви като всеки нормален човек? Вие сте същите като прадедите ви, които унищожиха милиони…
Елзи скочи на крака.
— Как смеете да обиждате брат ми? — изсъска тя злобно.
Пит обгърна с ръка талията на Пат.
— Не си хаби напразно думите за подлеци като тях — каза той с изопнато от гняв лице. Срещата ставаше все по-напрегната. Въпреки това той не можа да устои да не подметне още нещо и се обърна към Елзи с хладна усмивка. — Знаете ли, Елзи, обзалагам се, че да се люби човек с вас или с която и да е от сестрите ви е все едно да се люби с ледена скулптура.
Елзи замахна да го удари, но Пат успя да хване ръката й. Елзи се отскубна от хватката й вбесена, че някой извън семейството й се осмелява да се държи грубо с нея. За миг Пит и Карл помислиха, че двете жени ще се хванат за косите, но Пат се усмихна надменно и се обърна към Пит и Джордино.
— Много се отегчих тук. Защо някой от вас двамата, господа, не ме покани на танц?
Пит реши, че ще е по-разумно да поостане още малко и да се опита да изкопчи допълнителна информация от Волфови, като леко се поклони на Джордино.
— Първо ти.
— С удоволствие. — Джордино хвана Пат за ръка и я поведе към дансинга, където оркестърът свиреше „Нощ и ден“.
Пит заговори Карл.
— Много умно е от ваша страна, че скъсихте крайния срок. Как го постигнахте?
— О, господин Пит, нека запазя някои тайни за себе си.
Пит пробва друга тактика.
— Моите поздравления за корабите ви. Те са истински шедьоври на морската архитектура и инженерство. Единствено „Фридъм“, морският град, построен от Норман Никсън от „Енджиниъринг солюшънс“, се доближава донякъде до техния величествен мащаб.
— Така е. — Волф не успя да скрие изненадата си. — Смело мога да призная, че много от качествата на „Улрих Волф“ са заимствани от този проект.
— Наистина ли вярвате, че вашите огромни плавателни съдове ще се задържат на вода по време на потопа?
— Инженерите ми ме уверяват, че изчисленията им са съвсем прецизни.
— Ами ако грешат?
Изражението на Волф показа, че подобна мисъл никога не беше минавала през ума му.
— Катаклизмът ще се случи точно когато съм казал и нашите кораби ще оцелеят.
— Едва ли ще ми се прииска да съм наоколо, след като земята бъде опустошена и повечето от хората и животните изчезнат от лицето й.
— Това е разликата между вас и мен, господин Пит. Вие гледате на всичко това като на край, а аз — като на ново начало. А сега, лека нощ! Нас ни чака още работа. — Той обгърна с ръка кръста на сестра си и двамата се отдалечиха.
Пит отчаяно искаше да повярва, че Волф е просто един лунатик, но страстта на мъжа и на цялото му семейство надхвърляше границите на чистия фанатизъм. Пит остана на мястото си, изпълнен с тревога. Никой толкова интелигентен човек не би създал империя на стойност милиарди долари, за да я хвърли на вятъра заради такъв чудат план. Зад това положително се крие нещо толкова ужасяващо, че беше трудно да се вмести в представите на човек. Но какво? Според програмата на Волф на Пит му оставаха само четири дни и десет часа, за да намери отговорите. И защо Волф беше толкова откровен относно крайния срок? Като че ли изобщо не го беше грижа, че го издава на Пит. Дали просто мисли, че това вече няма значение и че никой не може да направи нищо? Или в коварния му ум се таеше някаква друга причина?
Пит се обърна и излезе от библиотеката. Отиде до бара и си поръча текила с лед. Посланик Хорн се доближи до него. Той беше светлокос човек с изражение на сокол, който кръжи над гората и е заинтересован повече да брани суверенитета си, отколкото да дебне плячка.