— Как мина разговора ви с Карл Волф? — попита той.
— Не много добре — отвърна Пит. — Той се вживява в ролята си на Бог, а пък аз така и не се научих да раболепнича.
— Странен тип е той. Не познавам човек, който да е успял да се сближи с него. Интересното е, че няма никакви признаци, които да подсказват защо той толкова вярва в тази фантастична история за края на света. Разказах я на колегите си и тук, и във Вашингтон и те ме увериха, че не съществуват факти за предстоящо подобно явление… поне в скоро време.
— Какви сведения имате за Карл Волф?
— Не са много. Само онези, за които четох в разузнавателните доклади. Дядо му е бил изявен нацист, избягал от Германия в края на войната. Дошъл тук със семейството си и група приятели нацисти, сред които били и най-добрите немски учени и инженери. Скоро след като пристигнали в Аржентина, за по-малко от две години те създали огромен финансов конгломерат, като купили и разработили най-големите чифлици и скотовъдни ферми, банки и корпорации в страната. Когато укрепили властта си, започнали да откриват клонове в чужбина с най-различни дейности — от химическа промишленост до електроника. Човек може само да предполага откъде е дошъл първоначалният им капитал. Слуховете говорят, че това е златото от германската хазна и авоарите, откраднати от евреите, загинали в лагерите. Какъвто и да е източникът обаче, той трябва да е представлявал неимоверно голям запас, за да се постигне всичко това за толкова кратко време.
— Какво можете да ми кажете за семейството му?
Хорн се спря, за да си поръча мартини от бармана.
— Предимно слухове. Аржентинските ми приятели понижават гласове, когато в разговора стане дума за Волфови. Говори се, че доктор Йозеф Менгеле, „Ангелът на смъртта“ в Аушвиц, бил свързан с Волфови, допреди да се удави преди няколко години. Трябва да призная, че историите звучат доста невероятно, но в тях се твърди, че Менгеле продължил с генетичните си експерименти и работил с първите поколения на Волфови, за да създаде потомство с висока интелигентност и изключително здрава физика. След това тези деца пък възпроизвели дори още по контролирана жилка, която вие виждате в изключителната прилика между всички от третото поколение Волфови, като Карл и сестрите му, които между другото, изглеждат досущ като братята и братовчедите им. Един от невероятните слухове е, че спермата на Адолф Хитлер била измъкната тайно от Берлин часове преди края на войната и била използвана от Менгеле, за да оплоди жените от семейство Волф.
— Вие вярвате ли в това? — попита Пит.
— Естествено, че не ми се иска да вярвам — отвърна Хорн и отпи глътка мартини. — Английското разузнаване мълчи по този въпрос. Но един офицер от разузнаването към посолството ми, майор Стив Милър, с помощта на компютър сравни снимки на Хитлер и на Волфови. Колкото и противно да звучи, с изключение на косата и цвета на очите, приликата в лицевата структура е поразителна.
Пит се изправи и протегна ръка.
— Господин посланик, нямате представа колко съм ви благодарен, че ме поканихте тази вечер и ми предоставихте закрила. Да дойда в Буенос Айрес беше безумен план от моя страна, а вие бяхте толкова щедър, като отделихте от времето си, за да ми помогнете да се срещна с Карл Волф.
Хорн стисна ръката на Пит.
— Извадихме късмет, че Волфови дойдоха на приема. Но трябва да ви кажа, че за мен беше истинско удоволствие да видя как натрихте носа на този арогантен и зъл човек. Като дипломат аз не мога да си позволя лукса да го направя лично.
— Той твърди, че оставали само четири дни до Армагедон. Значи семейството съвсем скоро ще се качи на своите суперкораби.
— Така ли? Странно — каза Хорн. — От добре осведомен източник знам, че Карл възнамерява да пътува вдругиден за Антарктида, за да провери съоръженията за извличане на минерали.
Пит присви очи.
— Доста е сгъстил програмата си.
— Антарктическият им проект си остава донякъде загадка. Доколкото знам, ЦРУ изобщо не е могло да внедри там агент.
Пит се усмихна на Хорн.
— Вие наистина сте в крак с разузнавателните въпроси, господин посланик.
Хорн сви рамене.
— Струва си понякога човек да си пъха носа навсякъде.
Пит завъртя текилата в чашата си и загледа замислен как течността се завихри около кубчетата лед. Какво толкова важно има в Антарктида, че се налага Волф да замине за там въпреки малкото дни, с които разполага, запита се Пит. Предположи обаче, че новият лидер на Четвъртата империя ще отлети все пак към корабите си, за да се приготви за великото събитие, вместо към полярния континент. Само пътуването дотам и обратно щеше да отнеме два дни… Нещо не се връзваше.