33.
На следващия ден двайсет и седем души от двестачленната династия Волф — главните директори на обединението „Съдба“ и главните архитекти на Четвъртата империя, се срещнаха в административната сграда на „Съдба“. Те се събраха в просторната заседателна зала с красиво резбована тикова ламперия, също от тиково дърво заседателна маса, дълга дванайсет метра. Голям маслен портрет на Улрих Волф висеше над полицата на камината в единия край на залата. Семейният патриарх стоеше изправен като бастун в черната си есесовска униформа, с издадена напред челюст и черни очи, които гледаха към някакъв далечен хоризонт отвъд картината.
Дванайсетте жени и петнайсетината мъже изчакваха търпеливо да им бъде поднесено петдесетгодишно порто в кристални чаши. Точно в десет часа Карл Волф излезе от председателския апартамент и зае челното място на масата. В продължение на няколко секунди той огледа едно по едно лицата на братята, сестрите и братовчедите си, насядали около масата. Баща му, Макс Волф, седеше от лявата му страна, Бруно Волф — от дясната. Устните на Карл се разтвориха в лека усмивка — явно, че беше в добро настроение.
— Преди да започнем нашето последно събрание в сградата на търговско обединение „Съдба“ и в любимия ни град Буенос Айрес, искам да изразя възхищението си за начина, по който вие и вашите любими същества свършихте толкова много работа за толкова кратко време. Всеки член на семейство Волф даде от себе си повече от очакваното и ние трябва да сме горди, че никой не ни разочарова.
— Браво! Браво! — възкликна пръв Бруно, а след него заръкопляскаха и останалите.
— Без ръководството на моя син — съобщи Макс Волф, — замисълът на великия поход, предприет от дедите ни, никога нямаше да бъде осъществен. Горд съм с вашия забележителен принос към предстоящия нов свят и съм въодушевен, че нашето семейство, в чиито вени тече кръвта на фюрера, е вече пред прага да превърне Четвъртия райх в реалност.
По-гръмки ръкопляскания избухнаха около масата. Един страничен наблюдател би казал, че всеки от присъстващите в залата, с изключение на Макс Волф, е бил клониран — толкова много си приличаха: еднакви черти на лицето, еднакво телосложение, еднакви очи и коси. Сякаш заседателната зала бе облицована с огледала.
Карл отмести поглед към Бруно.
— Всички ли, които не присъстват тук сега, са на борда на „Улрих Волф“?
Бруно кимна.
— Всички членове на семейството са настанени вече удобно в жилищните им помещения.
— А продоволствията и съоръженията?
Вилхелм Волф вдигна ръка и докладва:
— Хранителните запаси са натоварени и складирани в трюмовете на четирите плавателни съда. Целият корабен персонал е на борда. Всички съоръжения и електронни системи бяха изпробвани. Всички функционират безотказно. Нищо не беше пропуснато и недогледано. Корабите са в пълна готовност да издържат и на най-яростните вълни. На нас ни остава само да отлетим до „Улрих Волф“ и да чакаме възкресяването.
Карл се усмихна.
— Ще трябва да отлетите без мен. Аз ще се присъединя към вас по-късно. Налага се да направя проверка на последните приготовления на минералодобивните ни операции в залива Окум.
— Гледай да не закъснееш — усмихна му се Елзи, — че да не отплаваме без теб.
Карл се засмя.
— Бъди спокойна, мила ми сестричке, няма да изпусна кораба.
Роза вдигна ръка.
— Успя ли онази американка да дешифрира аменейските надписи, преди да избяга от кораба?
Карл поклати глава.
— За жалост, каквато и информация да е открила, тя я отнесе със себе си.
— Не могат ли нашите агенти да й я отнемат? — попита Бруно.
— Опасявам се, че не. Тя е под закрилата на американското посолство тук. Докато съставим план да я заловим и предприемем осъществяването му, ще стане твърде късно. Крайният срок ни притиска.
Алберт Волф, палеоекологът на семейството, специалист по древната околна среда и нейното влияние върху предисторическия растителен и животински свят, поиска думата.