— Щеше да е от голяма полза, ако бях изучил писмените сведения на онези, които са оцелели от последния катаклизъм, но вярвам, че нашите компютърни проекции ни дават доста точна картина какво да очакваме.
— Веднъж бъдат ли тласнати нашите кораби към открити води — обади се Елзи, — първата ни задача ще бъде да проверим дали те са здраво споени срещу замърсявания от пепел, вулканични газове и дим.
— Не се безпокой за това, братовчедке — каза Бернт Волф, инженерният гений на семейството. — Вътрешните помещения на кораба са проектирани така, че за секунди да станат въздухонепроницаеми. После започва да действа специално филтриращо устройство. Всички системи бяха изпробвани и показаха коефициент на полезно действие сто процента. Осигурен е чист въздух за много продължителен период.
— Решено ли е в коя част на света ще слезем на суша, след като това стане възможно? — попита Мария Волф.
— Все още събираме данни и изчисляваме проекции — отвърна Алберт. — Трябва да определим как точно катаклизмът и потопът ще променят световните крайбрежия. След това ще бъде само въпрос на анализиране на обстановката.
Карл огледа роднините си.
— Много ще зависи от това как ще се промени земната маса. Европа може да бъде залята чак до Урал в Русия. Вода може да запълни и пустинята Сахара. Ледове ще покрият Канада и САЩ. Първата ни задача ще бъде да издържим на яростната атака и да чакаме търпеливо, преди да решим къде да основем главния град на новия световен ред.
— Взели сме предвид няколко обекта — обади се Вилхелм. — На първо място това е пристанище като Сан Франциско например, където ще можем да закотвим корабите. За предпочитане е наблизо да има земя, подходяща за засяването на земеделски култури и овощни дървета, както и централизирана област, която да улеснява транспортирането и разпространението на влиянието ни в новия свят. Много ще зависи от продължителността на катаклизма.
— Има ли предположение колко дълго ще останем на борда на корабите, преди да слезем на суша? — попита Герда Волф, чиято специалност беше образованието и която беше избрана да отговаря за училищните системи на корабите.
Алберт й се усмихна.
— Положително не по-дълго от необходимото, сестрице. Години ще минат, но ние няма как да предвидим колко време ще мине, преди да предприемем завладяването на сушата.
— А как ще се отнесем с хората, оцелели по високите планини? — попита Мария.
— Те едва ли ще са повече от една шепа — отвърна Бруно. — Открием ли такива, ще ги настаним в безопасни райони, за да се оправят както знаят.
— Няма ли да им помогнем?
Бруно поклати глава.
— Не можем да намаляваме хранителните си припаси, преди да сме сигурни, че ще стигнат за всички нас, след като се установим на сушата.
— След време освен ние от Четвъртия райх, всичко останало от човечеството ще изчезне — вметна Макс Болф. — Ще оцелеят само най-годните. Това е пътят на еволюцията. Фюрерът беше предопределил, че един ден господстващата раса ще управлява света. А тази господстваща раса сме ние.
— Нека бъдем честни, чичо — каза Феликс Волф. — Ние не сме фанатизирани нацисти. Нацистите измряха с нашите прадеди. Нашето поколение почита Адолф Хитлер само заради неговото предсказание. Ние не боготворим свастиката, нито викаме „Хайл!“ пред портрета на Хитлер. Ние сме поколение, създадено да прочисти настоящия свят от престъпления, корупция и болести, като сложи началото на човечество на по-високо ниво, човечество, което ще изгради ново общество, пречистено от греховете на старото. Чрез нашите гени нова раса ще изникне — чиста и недокосната от злините на миналото.
— Добре казано — похвали го Ото Волф, който не се беше обаждал дотогава. — Феликс красноречиво обобщи нашата цел и посвещение. Сега единственото, което ни остава на всички нас, е да доведем нашето велико начинание до триумфалния му край.
За няколко секунди настъпи тишина. После Карл скръсти ръце пред гърдите си и заговори бавно:
— Ще бъде много интересно да видим условията около нас след една година по това време. Ще бъдем свидетели на един свят, невъобразим за онези, които ще са си отишли.
34.
Малък покрит камион, боядисан в бяло, без отличителни знаци или рекламен надпис върху каросерията му, подмина терминала на градското летище, разположено в района на федералния окръг на Буенос Айрес, и спря под сянката на хангара по поддръжка на самолети. Летището обикновено обслужваше вътрешните авиолинии на Аржентина, както и полети от Парагвай, Чили и Уругвай. Като че ли никой от летищните работници не обърна внимание на тюркоазния служебен реактивен самолет, върху чийто фюзелаж дръзко изпъкваха буквите „НЮМА“, когато той кацна и зарулира към хангара, до който беше спрял камионът.