Карл Волф влезе в просторната зала и се спря пред широко електронно табло, което висеше от средата на сводестия таван. На него бе изобразена голяма карта на Росовия ледник. Около периферията й редица от тръби, подобни на неоновите, разграничаваха ледената бариера от заобикалящата я суша. Тръбите, които обточваха минералодобивното съоръжение върху шелфовия ледник и свършваха на 480 километра в отсрещния край, бяха зелени. Секторът, откъдето зеленият цвят свършваше, до ръба на морето, беше оцветен в червено.
— Районът в червено предстои да се програмира, нали? — обърна се Карл към главния инженер Юрген Холц, който се приближи до него и компанията му и кимна рязко в знак на поздрав.
— Да, точно така. — Холц вдигна ръка и посочи таблото. — Ние сме в процес на монтиране на молекулно задействащи се механизми. Остава ни да програмираме още около осемстотин километра до края на тунела в морето.
Карл огледа непрекъснато променящите се червени букви и цифри на дигиталните дисплеи, разположени на разстояние един от друг около картата.
— Кога ще настъпи критичният момент?
— До финалния процес на откъсването на шелфовия ледник остават шест часа… — Холц замълча и погледна няколкото цифри, показващи времето до началото на второто пришествие. — Двайсет минути и четирийсет секунди, считано от този момент.
— Някакви проблеми, които биха могли да доведат до забавяне?
— Не, не знаем да има такива. Всички компютризирани процедури и техните помощни системи бяха проверени десетки пъти. Тепърва трябва да открием и най-малкия признак за евентуална неизправност.
— Това е удивително постижение на инженерната мисъл — каза тихо Карл, докато оглеждаше двуцветните тръби, ограждащи шелфовия ледник. — Жалко, че светът никога няма да узнае за него.
— Наистина удивително постижение е това — потвърди Холц, — да се пробие в леда тунел с диаметър тринайсет метра и дължина две хиляди двеста и петдесет километра само за два месеца.
— Заслугата е твоя и на твоите инженери, които проектираха и изобретиха тази молекулна машина за прокопаване на тунели — отбеляза Елзи и посочи голяма снимка на стената, изобразяваща машината: кръгъл борверк, дълъг трийсет сантиметра, с хидравличен таран, конвейер за отпадъци и странен на вид механизъм отпред, който разкъсваше подбрани молекулни връзки в леда до буци, достатъчно малки, за да бъдат транспортирани до края на конвейера и изхвърляни в морето. Друг спомагателен механизъм спояваше отново мъничките буци в лед с почти кристална плътност, които се използваха за облицоване на тунела. При пълен режим на работа минният комбайн можеше да пробива по осемдесет километра за двайсет и четири часа. Сега, след като бе изпълнила предназначението си, огромната машина бе оставена под увеличаващ се пласт лед извън минералодобивния комплекс.
— Може би след като ледът се стопи, ние ще имаме възможност да използваме този комбайн за прокарване на подземни хоризонтални изработки — каза замислен Карл.
— Мислиш, че ледът ще се разтопи? — попита го изненадана Елзи.
— Ако изчисленията ни са деветдесет и пет процента точни, два месеца след катаклизма този участък от Антарктида ще свършва на две хиляди и осемстотин километра на север оттук.
— Още не мога да проумея как тази машина ще откърти целия този шелфов ледник и ще го прати в морето — каза Елзи.
— Забравих — усмихна се Волф, — че през последните три години ти беше нашият разузнавателен агент във Вашингтон и не беше запозната с подробностите около проекта „Валхала“.
Холц посочи огромното табло.
— Казано с възможно най-прости думи, госпожице Волф, нашата нанокомпютризирана машина създаде голям брой молекулно изкопирващите асемблери, които на свой ред произведоха над милиони и милиони мънички молекулни машини за разтваряне на лед.
— С други думи — каза замислена Елзи, — чрез молекулното инженерство изкопирващите асемблери могат да създадат машини, произвеждащи почти всичко.
— Именно в това е красотата на нанотехнологията — отвърна Холц. — Асемблерът може да се самоизкопира за няколко минути. За по-малко от двайсет и четири часа тонове изкопирани машини, размествайки трилиони атоми, пробиваха дупки в леда през петнайсет сантиметра една от друга над и под тунела. След като ледените тръби бяха пробити до предварително определена дълбочина, нанокомпютърът затвори всички по-нататъшни инструкции на машините. След шестнайсет часа, в момента, когато нашите метеоролози са предвидили силен вятър откъм морето в комбинация със значително силно течение, ще бъде изпратен сигнал, който ще активира отново машините. Те ще свършат работата по разтварянето на леда и отцепването на ледената бариера Рос от континента, която вече освободена, ще заплава свободно към морето.