— Колко време ще продължи това? — попита Елзи.
— По-малко от два часа — отвърна Холц.
— Тогава, десет часа след крайното откъсване — поясни Карл — разместената тежест на Бариерата Рос ще се измести много далече от Антарктическия континент и ще наруши крехкото балансирано въртене на Земята дотолкова, че да причини изместване на полюсите в унисон с раздвижването на земната кора, вследствие на което ще последва катастрофална разруха на света.
— Света, който ние можем да премоделираме по наш образец — допълни Елзи победоносно.
Един мъж с черната униформа на охраната се приближи почти тичешком към тях.
— Сър. — Той подаде на Карл лист хартия.
Лицето на Карл помръкна за миг, после доби замислен израз.
— Какво има? — попита Елзи.
— Съобщение от Хуго — бавно отвърна Карл. — Някакъв неидентифициран самолет лети насам над Амундсеново море и отказва да отговори на сигналите ни.
— Вероятно е самолетът за доставка на продоволствия, който отива към полярната станция на „Малка Америка“ — предположи Холц. — Няма причина за тревога. Той идва и отлита на всеки десет дни.
— И винаги ли прелита над Валхала? — поинтересува се Карл.
— Не точно над нас, но започва да снижава към станцията на няколко километра оттук.
Карл се обърна към охранителя.
— Ако обичате, кажете на брат ми да не изпуска от очи приближаващия се самолет. Ако види, че се отклонява от обичайния си летателен път към „Малка Америка“, нека веднага ме уведоми.
— Обезпокоен ли си, братко? — попита Елзи.
Карл я погледна; по лицето му беше изписана загриженост.
— Не съм обезпокоен, а просто предпазлив. Нямам вяра на американците.
— Съединените щати са далече оттук — опита да го успокои Елзи. — На някоя десантна част ще й са нужни повече от двайсет и четири часа, докато се съберат и прелетят разстоянието от над шестнайсет хиляди километра до залива Окума.
— Все пак си струва да сме бдителни — каза Карл и се обърна към Холц. — Ако се появи опасност, възможно ли е сигналът за разцепване на шелфовия ледник да бъде изпратен по-рано?
— Не, ако искаме да постигнем пълен успех — отвърна твърдо Холц. — Времето е разчетено до последната секунда. Трябва да чакаме, докато върховият момент на прилива активира молекулните машини за разтваряне на леда. Тогава отливът ще понесе огромната маса лед към открито море.
— В такъв случай няма от какво да се страхуваме — вметна оптимистично Елзи.
Карл промълви бавно:
— Дано си права, сестрице.
В този момент друг охранител се приближи и подаде на Карл ново съобщение от Хуго. Карл го прочете, вдигна поглед и се усмихна плахо.
— Хуго съобщава, че американският снабдителен самолет лети по обичайния си курс на осемнайсет километра извън нашия периметър, на височина единайсет хиляди метра.
— Доста високо, за да стовари десантна част — отбеляза Холц.
— Никоя държава в света не би се осмелила да изстреля ракети в нашето съоръжение, без нейни разузнавателни агенти да са проникнали в нашата операция. А подобно нещо не се е случило. Охраната на Хуго е завардила всички пътища към Валхала.
— Завардила — повтори Карл, но вътрешно не беше много сигурен. Спомни си за мъжа, който вече бе осуетил много от целите на семейство Волф и се запита къде ли може да е в момента той.
37.
Под небе, закрито от плътен слой облаци, реактивният самолет на НЮМА кацна на замръзналата писта, зарулира към постройка с куполовиден покрив и спря до нея. „Малка Америка-5“ беше петата от американските полярни станции, носещи това име, откакто адмирал Бърд бе основал първата през 1928 година. Разположена навремето на няколко километра от ръба на Бариерата Рос, близо до Кейнанския залив, сега тя се намираше на един хвърлей от морето поради откъсването на ледени блокове с течение на годините. Базата служеше като крайна точка на дългия хиляда километра проходим леден път до надземния лагер „Бърд“ върху платото Рокфелер.