Мъж с лимоненозелена шуба и качулка, обточена с кожа, свали слънчевите си очила и се усмихна, когато Пит отвори пътническата врата и стъпи на замръзналата земя.
— Вие Пит ли сте, или Джордино? — попита той с гръмък глас.
— Пит. А вие сигурно сте Франк Каш, шефът на полярната станция.
Каш само кимна.
— Не ви очаквах толкова рано.
— Трябваше да побързаме.
Пит се обърна, когато слезлият от самолета Джордино се присъедини към тях, сам се представи, после додаде:
— Благодарим ви, че ще ни съдействате въпреки обаждането ни в последния момент, но въпросът наистина не търпи отлагане.
— Нямам причина да се съмнявам в това — отвърна Каш, — макар че не съм получил никакви инструкции от по-горе.
Тъй като Пит и Джордино не успяха да си издействат да бъдат включени в ударната група от екипи от специалните сили, сформирана за нападение на Волфовия комплекс, и да възпрепятстват предстоящия катаклизъм, адмирал Сандекър им нареди да останат в Буенос Айрес. Пит беше изтъкнал, че двамата с Джордино ще изиграят особено важна роля за нападението, тъй като именно те бяха открили ужасяващата истина за катаклизма, който щеше да бъде предизвикан от човешка ръка, и знаеха повече за Волфови и тактиките на охранителите им от всекиго другиго. И понеже така и така, беше допълнил той, се намират в Буенос Айрес — с осем хиляди километра по-близо до мястото на конфликта, те могат да стигнат там преди ударната група и да разузнаят съоръжението.
Молбата му обаче бе пренебрегната. Аргументът от страна на висшите военни беше, че те не са професионалисти, обучени и подготвени за такава напрегната и трудна операция. Колкото до Сандекър, той пък не беше склонен да разреши на най-опитните си мъже да извършат самоубийство в ледените води на континента на Южния полюс. Пит и Джордино обаче, както се очакваше, взеха един от самолетите на НЮМА и вместо да се върнат във Вашингтон, както им бе наредено, заредиха машината с гориво и отлетяха за Антарктида с надеждата да навлязат в минералодобивното съоръжение на Волфови през задната врата, без дори да имат план как ще прекосят близо стоте километра открито ледено пространство до мястото на Волфовата операция, след като кацнат в „Малка Америка“.
„Ще измислим нещо, като стигнем там“ — пак употреби любимата си фраза Пит. „Аз пък ще те следвам по петите, тъй като не мога да предложа нищо по-добро“, беше отговорът на Джордино.
— Да влезем вътре — покани ги Каш, — преди да сме се превърнали в ледени скулптури.
— Каква е температурата? — попита го Джордино.
— Доста поносима днес, тъй като няма вятър. Термометърът показваше двайсет градуса под нулата, когато го погледнах последния път.
— Е, поне няма да се налага да поръчвам лед за текилата си — вметна Пит.
Куполовидната постройка, осемдесет процента от която бе покрита с лед, се подаваше едва метър и половина над земята. Жилищните и работните помещения представляваха лабиринт от стаи и коридори, изсечени в леда. Каш ги поведе към трапезарията, съединена с кухнята, и им поръча гореща лазаня, а после донесе бутилка бургундско вино „Гало“.
— Не е марково, но върши работа — каза той усмихнат.
— Всички удобства на дома — отбеляза Джордино.
— Не съвсем — усмихна се тъжно Каш. — Човек трябва да е малоумен, за да иска да води такъв живот.
— Тогава защо не си намерите работа някъде на по-умерен климат? — попита Пит; беше му направило впечатление, че всички мъже в станцията носеха бради, а жените бяха без грим и прически.
— Мъжете и жените идват да работят на доброволни начала в полярните райони поради тръпката от опасностите, които крие изследването на неизвестното. Малцина са тук, за да избягат от проблемите си вкъщи. Повечето са научни работници, които искат да изпитат на практика свои хипотези, независимо в коя част на света ще ги отведат те. След година, прекарана тук, вече са нетърпеливи да се завърнат у дома. Дотогава или ще са се превърнали в зомбита, или ще са почнали да халюцинират.
Пит огледа Каш. Не забеляза блуждаещ поглед в очите му, поне засега.
— Човек трябва да има силен характер, за да живее в такова сурово обкръжение.
— До голяма степен зависи от възрастта — поясни Каш. — На хора под двайсет и пет години им липсва издръжливост, на хора над четирийсет и пет им липсва енергия.