След като изчака търпеливо, докато Пит и Джордино се нахранят, Каш попита:
— Правилно ли разбрах, когато ми се обадихте от Аржентина, че искате да прекосите шелфовия ледник до залива Окума?
Пит кимна.
— Да. Нашата цел е да стигнем до мястото на минералодобивната операция на търговско обединение „Съдба“.
Каш поклати глава.
— Тия хора са фанатици на тема охрана. Никоя от нашите научни експедиции не успя да стигне и на петнайсет километра от мястото, преди да бъде пропъдена от охраняващите го бандити.
— Ние сме много добре запознати с тия техни бандити — каза Джордино, отпускайки се на стола, след като беше напълнил стомаха си.
— Как смятате да се придвижите дотам? Ние не разполагаме с хеликоптер.
— Ще имаме нужда единственото от два сноумобила — отвърна Пит и забеляза, че лицето на ръководителя на полярната станция някак помръкна.
— Опасявам се, че двамата сте пропътували този дълъг път напразно. Два от сноумобилите ни са в ремонт и чакаме да ни докарат резервни части. Другите четири ги взеха изследователите, за да идат да проучат леда около остров Рузвелт, на север оттук.
— Кога очаквате да се върнат? — попита Пит.
— Не по-рано от три дни.
— Друг транспорт нямате ли? — попита Джордино.
— Един булдозер и десеттонен снокет.
— Какво ще кажете за снокета?
Каш сви рамене.
— Едно звено от гъсеничната верига се счупи от студа и чакаме да ни доставят резервно от Окланд.
Джордино хвърли поглед към приятеля си.
— В такъв случай нямаме друг избор, освен да продължим със самолета и да се надяваме, че ще намерим място, където да кацнем.
Пит поклати глава.
— Не можем да рискуваме да застрашим мисията на специалните сили, като се спуснем от небето. Надявах се, че със сноумобилите ще можем да изминем разстоянието дотам, да ги паркираме на два-три километра от комплекса и да се промъкнем незабелязано в него.
— Вие двамата говорите така, сякаш въпросът е на живот или смърт — вметна Каш.
Пит и Джордино си размениха погледи, после и двамата се обърнаха към ръководителя на станцията с мрачни лица.
— Да — потвърди Пит, — наистина е въпрос на живот или смърт, и то за много повече хора, отколкото можете да си представите.
— Ще ми кажете ли за какво става дума?
— Не — отвърна Джордино. — Освен това едва ли ще искате да узнаете. Отговорът може да провали целия ви ден.
Каш си наля чаша кафе и се загледа замислен в тъмната течност. После каза:
— Има една друга възможност, но е доста несигурна.
Пит го гледаше очаквателно.
— Слушаме ви.
— Имам предвид сноукруизера на адмирал Бърд — отвърна Каш така, сякаш изнасяше лекция, което не беше далеч от истината. — Това е една огромна кола, пригодена за полярни условия, със задвижване на четирите колела, най-голямото превозно средство за времето си.
— Кое време?
— Хиляда деветстотин трийсет и девета година… — отвърна Каш и замълча за миг. — Тя е била вдъхновението на Томас Поултър, полярен изследовател, който проектирал и построил чудовищно голяма машина с надеждата да превози петима души и кучето му до Южния полюс и обратно. Тя спокойно може да мине и за първото огромно превозно средство за развлечение. Само гумите й са широки над деветдесет сантиметра и имат диаметър три метра. Дължината й от броня до броня е седемнайсет метра, широчината й е шест метра, а теглото при пълно натоварване — трийсет и седем тона. Повярвайте ми, страхотна кола е!
— Звучи ми като прекомерно усъвършенствана — отбеляза Пит — за превозно средство, проектирано за пътуване до Южния полюс.
— Тъкмо това е било предназначението й. Освен повдигнатата отпред огромна кабина, колата има свой собствен механичен цех, жилищни помещения за пътниците и малка кухничка, която служи едновременно и за тъмна стаичка за промиване на филми. В задната част е предвидено пространство за склад, където могат да се държат продоволствия, резервни гуми и достатъчно гориво за пробег до осем хиляди километра. На всичкото отгоре е пригодена и да превозва на покрива си самолет „Бийчкрафт“, снабден с шейна за кацане.
— И с какво се задвижва това чудовище?
— С дизелови двигатели с мощност две хиляди и петдесет конски сили, свързани с електрически тягови мотори със седемдесет и пет конски сили, които захранват всичките или едно от колелата. И четирите колела могат да бъдат завъртани за бавен ход, за остри завои и дори за обратно движение, когато се пресичат пукнатини в леда. Всяко колело тежи две хиляди и седемстотин килограма. Гумите имат дванайсет подпротекторни слоя и са произведени от „Гудиър“.