— Доста страшничко звучи.
— Върлият убиец тук е леденият вятър. Достатъчно е малко да повървиш и силният вятър така те обгръща и заслепява, че измръзваш до смърт, преди да си намерил обратния път за станцията.
Последните четиристотин метра извървяха в мълчание, стъпвайки по втвърдения и на места издълбан от вятъра лед. Пит започна да чувства пипалата на изтощението от малкото часове сън и напрежението през последните няколко дни, но и през ума не му минаваше мисълта да си легне. Залозите бяха прекалено големи, фантастично големи. И все пак стъпките му не бяха енергични, както би трябвало. А забеляза, че и Джордино не върви бодро.
Стигнаха до лагера и влязоха направо в главната палатка. В първия момент сноукруизерът ги изуми така, както когато видяха за първи път гигантските кораби на Волфови. До огромните колела и гуми механиците изглеждаха като джуджета. Изравнената с предницата кабина беше висока пет метра и почти докосваше тавана на палатката. Покривът на каросерията зад нея беше равен, за да може да носи самолета „Бийчкрафт“, който така и не е бил изпратен в Антарктида заедно с огромното превозно средство през 1940 година. Колата беше боядисана в ярко огненочервено с хоризонтална оранжева лента от двете страни.
Силният шум, който бяха чули, докато се приближаваха, идваше от два верижни триона, с които двама мъже дълбаеха шарки против хлъзгане в масивните гуми. Възрастен човек с прошарена коса и брада надзираваше работата им. Каш се приближи до него и го потупа по рамото. Мъжът се обърна, позна го и направи знак на всички да го последват. Излязоха от палатката и влязоха в съседната, в която се помещаваше кухничка с малка готварска печка. Предложи им да седнат на столовете около дълга сгъваема метална маса.
— Тук вече е по-тихо — усмихна се той сърдечно и огледа лицата на мъжете със синьо-зелените си очи.
— Това са Дърк Пит и Ал Джордино от Националната агенция за подводни и морски изследвания — представи ги Каш. — Изпълняват спешна мисия от името на правителството и се надяват да им окажете съдействие.
— Името ми е малко странно и затова хората от екипа ми, които са с четирийсет години по-млади от мен, ме наричат просто „тате“ — рече той, докато се ръкуваше. — С какво мога да ви помогна?
— Не сме ли се срещали някъде? — попита го Пит, вглеждайки се в лицето на възрастния мъж.
— Възможно е. Аз често пътувам къде ли не.
— Интересува ни — започна направо на въпроса Пит, — дали сноукруизерът е в състояние да ни закара до Южния полюс.
— Той точно за тази цел е построен, но ако ми бяхте задали този въпрос преди шейсет години, та дори преди седмица, отговорът ми щеше да е „не“. На сух път той се оказа забележителна машина, но на лед се провали. Първо, гумите му бяха гладки и се въртяха без необходимото триене. В зъбната предавка в редуктора имаше нещо сбъркано. Изкачването дори по малък наклон беше проблем. Затова решихме да сменим предавките и да направим дълбоки шарки на външните гуми и сега се надяваме колата да оправдае очакванията ни и да стигне наистина до Южния полюс.
— Какво ще стане, ако попадне на ледникова пукнатина, прекалено широка, за да мине през нея? — поинтересува се Джордино.
— Конструкторът й Томас Поултър е измислил едно находчиво решение. Огромните колела са разположени по-близо до средата на шасито, което увеличава дължината на предницата и задницата с по пет и половина метра. Колелата са в състояние да се прибират нагоре и да се изравнят с пода на каросерията. Когато шофьорът стигне до пукнатина, той прибира предните колела и с теглителната сила на задните колела избутва предната част над пукнатината. Веднъж стъпи ли стабилно предницата оттатък пукнатината, предните колела се спускат. После пък задните колела се прибират, а предните изтеглят круизера от другата страна на пукнатината. Умно измислена система, която върши много добра работа.
— Къде намерихте шейсетгодишни зъбни предавки, които да паснат на редуктора?
— Още преди да дойдем тук, ние анализирахме проблема и начина за разрешаването му. Оказа се, че първоначалният производител е все още в бизнеса, така че успяхме да съберем цял сандък стари резервни части от складовете му. За щастие открихме и зъбните предавки, които ни бяха нужни за съответните смени.
— Изпробвахте ли вече колата? — попита Джордино.
— Пристигате в подходящ момент. Тъкмо се готвехме да я разходим по леда за първи път, откакто е в покой от 1940 година, та да видим на какво е способна. Дойдохте и точно навреме. Защото след още две седмици леденият блок ще се е откъснал и щеше да я отнесе навътре в морето, където сигурно щеше да потъне.