— Двигателите се нагряват повече от нормалното — предупреди той. — Не е лошо да следиш редовно уредите.
— Как е възможно да се нагряват повече от нормалното при тези минусови температури навън? — изненада се Пит.
— Защото радиаторите им не са открити. Монтирани са пред двигателите вътре в отсека.
Пит се надяваше тъмнината да прикрие пристигането им в района на минната операция, но по това време на годината в Антарктида залезът траеше съвсем кратко и бързо се съмваше. Той се стараеше да не се заблуждава, че ще навлязат в района незабелязано с тази гигантска червена кола. Знаеше, че трябва да измисли нещо през следващия час и половина. Скоро, много скоро постройките на съоръжението за извличане на минерали от морето щяха да се появят на хоризонта в подножието на планините.
Тъкмо почувства тръпки на надежда, и в следващия миг сякаш невидима сила се опълчи срещу него. Въздухът изведнъж натежа и се сгъсти като дантелена завеса. От вътрешността на континента внезапно задуха вятър със силата на огромна приливна вълна. Както в един момент Пит можеше да вижда на стотина километра пред себе си, така в следващия видимостта му рязко се намали. Небето изчезна от поглед, слънцето се скри напълно. Светът се превърна в гъста, чисто бяла вихрушка.
Той беше натиснал педала за газта до металния под и държеше здраво кормилото, без да го върти. Двамата с Джордино бързаха и никоя яростна прищявка на майката природа нямаше да забави темпото им.
Човек се върти в кръг, когато попадне в напълно неразличим поради атмосферните условия релеф, не защото е десняк или левичар и е склонен да се движи в едната или другата посока, а защото единият крак на почти всички хора е по-къс с милиметър от другия. Същият фактор се отнасяше и до сноукруизера. Нито една от гумите му не бе излязла от калъпа съвършено еднаква с другата. Ако воланът се оставеше изправен в движение, превозното средство постепенно щеше да започне да завива на една страна.
Навън светът като че ли беше престанал да съществува. Снежната хала сякаш бе заличила цвета на всяко нещо. Тя вилнееше с огромна сила и бомбардираше защитната преграда срещу вятър с ледени прашинки. Звуците от ударите им наподобяваха барабанене на хиляди нокти по стъкло. В един момент Пит си помисли дали яростната им атака няма да надраска старото предвоенно предпазно стъкло. И той залитна напред, когато круизерът подскочи върху една замръзнала ледникова издутина, невидима поради бялата вихрушка. Стисна още по-здраво кормилото в очакване на следваща, но такава не се появи. Заледената повърхност напред беше гладка.
Старата приказка „Едно зло никога не идва само“ му мина през ума, когато Джордино извика от мястото за двигателите:
— Провери температурните датчици. Двигателят продължава да се нагрява. Тъй като тук няма циркулация на въздуха, пара започва да излиза от преливните тръби на радиатора.
Пит отмести поглед към арматурното табло. Така се беше съсредоточил да управлява огромната кола по прав курс, че забравяше да поглежда уредите си. Налягането на маслото леко се бе понижило, но температурите на водата в охладителните уредби вече навлизаха в червената зона. За време, по-малко от необходимото, за да се свари едно яйце, радиаторите щяха да закипят и да пръснат маркуча за вода от двигателя. След това нямаше начин да се каже колко дълго щяха да работят двигателите, преди буталните пръстени да се запекат и замръзнат вътре в цилиндрите.
— Навличай пълната си екипировка — извика Пит — и когато си готов, отвори външната врата. Нахлуването на студен въздух ще охлади двигателите.
— И ще ни превърне в ледени висулки — допълни Джордино.
— Ще трябва да издържим, докато възвърнат нормалната си температура.
Пит също облече топлата си шуба с качулка, без обаче да пуска волана, за да поддържа прав курс на круизера в снежната буря. Когато и двамата бяха готови да посрещнат студа, Джордино отвори вратата. Виелицата мигом нахлу в кабината. Пит се наведе ниско над кормилото и притвори очи от силния леден вятър, чийто пронизителен вой изпълни кабината и заглуши всички шумове от дизеловите двигатели.
Трудно му беше да се нагоди към внезапната промяна на температурата в кабината, която за трийсет секунди рязко спадна. Когато човек е подходящо облечен за силен студ, той може да издържи на много ниска температура в продължение на двайсет-трийсет минути, без да замръзне. Но когато факторът леден вятър смъкне с още десет градуса тази минусова температура, рязкото застудяване може да го убие само след няколко минути. Облеклото на Пит го предпазваше от студа, но леденият вятър на халата изсмукваше телесната му топлина.