Въздушно нападение с ракети бързо бе отхвърлено поради липсата на каквито и да е разузнавателни данни. Освен това Белият дом и Пентагона не бяха напълно сигурни, че няма да изпаднат в неловко положение пред света, ако нападнат и унищожат невинно съоръжение и стотици работници. Не знаеха също така къде точно е разположен командният център за разрушаването на Земята. Можеха само да предполагат, че той е скрит в някоя подземна ледена камера на километри от съоръжението за добив на минерали. Комитетът на началник-щабовете реши, че стоварване на десант от жива сила ще е най-добрият шанс за успех, а и по този начин ще си спестят международни протести, ако се окажеше, че са допуснали грешка.
Момчетата седяха до тежките си раници, които съдържаха снаряжение и боеприпаси за новия тип четирикилограмово смъртоносно оръжие „Спартан Q-99 Иредикейтър“. Резервните пълнители и снарядите тежаха близо девет килограма и се носеха в малка раница отпред. Горното й отделение съдържаше морски компас „Силва“ и дигитален висотомер, чиито показания щяха да бъдат ясно видими за парашутиста по време на спускането му под разтворен купол.
Капитан Дан Шарпсбърг ръководеше екипа от армейското съединение „Делта“, лейтенант Уорън Гарнет — морските пехотинци, а лейтенант Майлс Джейкъбс — „тюлените“. Смесената ударна група се командваше от Клири. Ветеранът от специалните сили Клири беше на почивка със съпругата си в Южна Африка, когато му бе наредено да поеме командването на сформираната набързо елитна щурмова част.
Клири огледа двете редици от млади мъже. Най-близкостоящият офицер — Дан Шарпсбърг наклони глава и се усмихна. Червенокос, с огромно чувство за хумор и негов стар приятел, той беше един от малкото, които наистина очакваха с нетърпение самоубийствения скок. Дан от години „преследваше аероплани“ и впоследствие бе станал инструктор по свободно падане в престижната военна школа към специалните сили на армията в Юма, Аризона. Когато не изпълняваше мисия или не тренираше, Дан можеше да бъде намерен на полигона за въздушни спортове да скача с парашут за развлечение заедно с цивилни.
Клири нямаше време да се запознае задълбочено със служебните досиета на Джейкъбс и Гарнет, но го бяха уведомили, че са най-добрите от най-добрите, излезли от военноморските сили и морската пехота и подготвени за специални мисии. Макар да беше от старата армейска генерация, той добре знаеше, че „тюлените“ и екипите от разузнавателното поделение на морската пехота са едни от най-добрите в света.
Докато местеше поглед от лице на лице, през ума му мина мисълта, че ако се приземят благополучно, после им предстоеше да се преборят със силите за охрана на Волфови — малка армия от убийци, както му бяха казали, повечето от които били служили в същите специални части, откъдето излизаха и мъжете в самолета. Да, заключи в себе си Клири, наистина няма да сме като на излет.
— Колко ни остава? — попита Шарпсбърг.
— По-малко от час — отвърна Клири, като продължи покрай редицата от мъже, за да предупреди Джейкъбс и Гарнет. После се изправи пред всички и им даде последни инструкции. Всеки носеше в един от джобовете на термичния си гащеризон сателитни въздушни снимки, които трябваше да почне да изучава, след като скочи. Участъкът за приземяване представляваше обширно ледено поле, намиращо се непосредствено до съоръжението на Волфови, но пресечената и неравна местност нямаше да им предостави достатъчно прикритие, когато щяха да се прегрупират след приземяването. Следващата част от плана беше нападение над главния инженерен център на съоръжението, където се надяваха да бъдат бутоните за второто пришествие. Експертни военни умове бяха преценили, че жертвите ще бъдат по-малко, ако ударната група се приземи извън огражденията вместо насред лабиринта от постройки, антени, машинария и електрически инсталации.
Координацията щеше да стане, след като всеки от трите екипа е вече на земята и се събере за нападението. Ако имаше ранени при приземяването, те щяха да бъдат изоставени на място и за тях щяха да бъдат положени грижи по-късно, след обезвредяване на системите на съоръжението, предназначени за отцепване на шелфовия ледник.