Пръв щеше да напусне самолета екипът от „Делта“, ръководен от Шарпсбърг, веднага след него Джейкъбс и „тюлените“ и накрая Гарнет и неговите морски пехотинци. Клири щеше да скочи последен, за да може да вижда всички и да съобщава за корекции на курса, ако се наложеше. В случая Шарпсбърг се явяваше „квачката“ — така обикновено наричаха водещия парашутист, а „пиленцата“ щяха да я следват. Накъдето Шарпсбърг, натам и те.
— Шест минути до скока — прекъсна мислите му гласът на Стафорд.
Очите на Стафорд бяха приковани в монитора на компютъра, свързан с наскоро инсталирана фотосистема, която разкриваше земната повърхност през облаците до най-малките подробности. Бранън управляваше големия самолет точно по курса, очертан от линията, която минаваше по монитора и свършваше в малко кръгче, изобразяващо мястото на скока.
— Да вървят по дяволите заповедите! — изведнъж изсумтя Стафорд. — Бранън?
— Сър?
— Когато остане една минута до скока, намали въздушната скорост до 135 възела. Ще дам на тези момчета всяка възможност за оцеляване, която мога. Когато сержант Хендрикс докладва, че и последният човек е напуснал самолета, увеличи скоростта до двеста възела.
— Наземният радиолокатор на Волфови няма ли да засече намалението на скоростта ни?
— Свържи се със станцията „Макмърдо“ по отворена честота и ги уведоми, че поради повреда в един от двигателите се налага да намалим скоростта и малко ще закъснеем.
— Добра заблуда — отбеляза Бранън. — Ако от земята ни подслушват, няма причина да не ни повярват.
Бранън взе радиото си и съобщи лъжливата история на всеки, който слушаше. После посочи числата, мигащи на компютърния монитор, показващи приближаващото място за скока.
— Две минути.
Стафорд кимна.
— Започни да намаляваш скоростта, ама много плавно. Една минута преди скока, веднага след сигнала на звънеца, намали до 135 възела.
Бранън разкърши пръстите си като пианист и се усмихна.
— Ще оркестрирам ръчната газ като концерт.
Стафорд натисна бутона за връзка с товарното отделение.
— Две минути, майоре. Сержант Хендрикс, започнете да отваряте рампата.
— Започвам отваряне на рампата — потвърди гласът на Хендрикс.
Стафорд се обърна към Бранън.
— Аз поемам приборите, за да се съсредоточа върху точния момент на скока, а ти се грижи за скоростта.
След предупреждението на Стафорд Клири стана и отиде до лявата страна на рампата. Застана с гръб към фюзелажа, за да вижда добре хората си, светлинните сигнали и рампата. Направи знак с дясната си ръка всички да станат.
Момчетата се изправиха на крака и за сетен път се заеха да проверяват екипировката си. Огромната рампа започна бавно да се отваря, пропускайки силна струя леден въздух в товарния отсек.
Следващите секунди изминаха мъчително бавно.
Всички се държаха за стоманените въжета, за да устоят на вихъра, който щеше да последва след пълното отваряне на рампата. Въпреки че си размениха насърчаващи погледи, отстрани те създаваха впечатлението, че не виждат никого до себе си. Не бяха нужни думи, за да се опише как щяха да се почувстват, когато скочеха от ръба на отворената рампа в невъобразимо студения въздух.
В пилотската кабина Стафорд се обърна към Бранън.
— Вече поемам приборите. Ръчната газ е твоя грижа.
Бранън вдигна ръце.
— Както кажеш, кап.
— Кап, а? Кап! — престори се на обиден Стафорд. — Не можеш ли да покажеш поне малко уважение към мен? — после заговори отново по интеркома. — Остава една минута, майоре.
Клири не потвърди. Не беше нужно. Аларменият звънец звънна веднъж. Тогава майорът подаде следващия сигнал с ръка — всички да се придвижат към задната част на самолета, като първата редица да спре на метър от пантите на рампата. След това той смъкна очилата си на място и започна да брои наум оставащите секунди. Изведнъж почувства, че нещо не е наред. Самолетът чувствително намаляваше скоростта си.
— Рампата отворена и застопорена, капитане — докладва Хендрикс.
Клири трепна, като чу гласа на сержанта. Мигом осъзна, че е забравил да откачи съобщителния кабел от гнездото на вътрешната разговорна уредба.
Клири сигнализира с ръце, че остават петнайсет секунди. Погледът му беше закован в червената предупредителна лампа. Шейсет и петимата мъже стояха в плътна група, а Шарпсбърг — пред тях.