Един огромен екран върху най-отдалечената стена изобразяваше монтаж от телефотографни снимки на съоръжението на търговско обединение „Съдба“ за добив на минерали от водите на залива Окума. Снимките бяха направени от самолет, летящ на няколко километра встрани от съоръжението, тъй като военните нямаха разузнавателни изкуствени спътници в орбита около Южния полюс. Затова бяха събрани и подредени така, че да изглеждат като една снимка. Единствената пряка радиовръзка с ударната група на Клири се осъществяваше чрез цивилен съобщителен спътник, използван от американските научноизследователски станции на Бариерата Рос, който беше свързан с Пентагона.
Друг екран изобразяваше президента Дийн Купър Уолас, шестимата членове на кабинета му и екип от негови доверени съветници, насядали около маса в оперативния пункт в подземието на Белия дом. Директорите на ЦРУ и ФБР, както и Рон Литъл и Кен Хелм също бяха на пряката линия със стаята за телеграфна връзка. С тях беше и конгресменката Лорън Смит, тъй като беше добре запозната с дейностите на търговско обединение „Съдба“. Докато всички те се явяваха като съветници на президента относно проекта с кодовото име „Апокалипсис“, адмирал Сандекър седеше до началник-щабовете в стаята за телеграфна връзка в Пентагона в ролята си на консултант.
— Колко още остава, генерале? — попита президентът.
— Един час и четирийсет и две минути, сър — отвърна генерал Еймос Саут, председател на комитета на началник-щабовете. — Според нашите научни работници тогава приливните течения ще бъдат в най-високата си точка, за да откъснат шелфовия ледник и да го отнесат навътре в морето.
— Доколко е точна тази информация?
— Може да се каже, че идва направо от извора — отвърна Лорън. — Точното време беше разкрито лично от Карл Волф и потвърдено от нашите най-добри глациолози и експерти по нанотехнология.
— Откакто хората на адмирал Сандекър проникнаха в организацията на Волфови — обади се Рон Литъл, — ние събрахме още доста разузнавателни данни за така наречения от Волфови проект „Валхала“. Той напълно отговаря на тяхната заплаха да откъснат Бариерата Рос, с цел да нарушат равномерното въртене на Земята и да причинят изместване на полюсите.
— И да предизвикат катаклизъм с невъобразими разрушения — добави Лорън.
— Във ФБР дойдохме до същото заключение — вметна Хелм в подкрепа на Литъл. — Помолихме експерти в областта на нанотехнологията да изучат фактите и всички бяха единодушни, че Волфови притежават научната и инженерна способност да извършат такъв немислим акт.
Президентът се загледа в изобразеното на монитора лице на генерал Саут.
— Продължавам да настоявам да изпратите ракета и да спрете това веднага, преди да е станало късно.
— Само като крайна мярка, господин президент. Комитетът на началник-щабовете и аз сме твърдо убедени, че за момента подобен ход е твърде рискован.
Адмирал Мортън Елдридж, командващ ВМС, се намеси в разговора.
— Един от нашите самолети, оборудван със системи за радиолокационно засичане, е пристигнал на мястото. Вече ни докладваха, че съоръжението на Волфови има усъвършенстван радиолокатор, който може да засече приближаваща се ракета от самолет или близкостояща подводница с предупредително време от три минути. Това е повече от достатъчно за подаване на сигнал за тревога и всяване на паника, която може да ги накара да натиснат бутона за второто пришествие по-рано от предвиденото време — ход, който или може, или няма да може да откъсне шелфовия ледник. Но все пак рискът е огромен.
— Ако, както казвате — намеси се Уолас, — техният радиолокатор е толкова усъвършенстван, не допускате ли, че вече са предупредени за вашия самолет и са подали сигнали?
Развеселени, адмирал Елдридж и генерал Кобърн си размениха погледи. Елдридж отговори:
— Тъй като това е крайно поверително, само неколцина знаят, че нашите радиолокаторни предупредителни системи са фактически непроследяеми. Самолетът ни лети под хоризонта. Ние можем да огънем сигналите си, за да прихващаме техни сигнали, но те нашите — не могат.
— Ако нашата жива наземна сила не успее да проникне през охранителните съоръжения на Волфови — вметна Саут, — тогава, разбира се, като последна възможност, ще изпратим ракета от нашата ядрена подводница „Тускон“.