— Нима тя е вече дислоцирана край Антарктида? — изненада се президентът.
— Да, сър — отвърна Елдридж. — Щастливо съвпадение. Докато извършваше патрул за събиране на разузнавателни данни, тя разруши немската подводница на Волфови, която обстрелваше научноизследователския кораб на НЮМА „Полар сторм“. Адмирал Сандекър ме предупреди навреме и аз я изпратих в залива Окума преди крайния срок.
— А самолети?
— Два бомбардировача „Стелт“ са във въздуха и след час и десет минути ще заемат отбранителна позиция на сто и четирийсет километра от съоръжението — поясни Кобърн.
— Колко още остава до началото на щурма на майор Клири и групата му?
Саут погледна големия часовник на стената.
— В зависимост от вятъра и атмосферните условия те би трябвало да се спускат вече към целта и да се приземят след няколко минути.
— Ще получаваме ли сведения за етапите на нападението?
— Имаме пряка наземна връзка с майор Клири чрез спътника, който обслужва нашите полярни станции на Полюса и пролива Макмърдо. Но понеже той и хората му ще бъдат изключително заети през следващия един час, а и вероятно ще бъдат под обстрел, ние не мислим за разумно да се намесваме или прекъсваме полевата им връзка.
— В такъв случай не ни остава нищо друго, освен да чакаме и слушаме — отвърна механично Уолас.
Думите му бяха посрещнати с мълчание. Никой, както в стаята за телеграфна връзка, така и в командния пункт, не продума.
След дълго проточил се момент президентът измърмори под носа си:
— Господи, какво ни дойде на главата!
40.
Скачайки от височина десет хиляди метра със скорост двеста километра в час, Клири разпери ръце и крака и полетя към гъстата пелена от облаци, които закриваха напълно хоризонта му. Съзнанието му бойкотира ледената въздушна струя, която го обгръщаше, и той положи усилия да поддържа стабилно положение на тялото си. Напомни си, че някой ден трябва да благодари лично на Стафорд, задето беше намалил скоростта на самолета. Това беше жест от негова страна, който предостави на ударната група почти идеални условия за отделянето й от самолета в пакет. В противен случай те щяха да се запремятат неконтролируемо във въздуха през първите няколко хиляди метра и да се пръснат над площ от няколко километра, което щеше да направи почти невъзможно проникването им във вид на сбита цялостна бойна част.
Той повдигна лявата си китка до очилата и погледна показанията на висотомера МА2-30, който показваше, че височината бързо се скъсява. Като се имаше предвид гъстотата на въздуха на тази височина, очакваше скоростта му значително да се увеличи.
Клири се стараеше да запази посоката си на движение — 180 градуса от курса на C-17 при скока — и обхвана с поглед заобикалящото го въздушно пространство, за да види другите мъже, извършващи свободно падане. На около десет-дванайсет метра вдясно от него мерна няколко силни, проблясващи като светулки светлини в сивото въздушно пространство, които идваха от лампите, закачени най-отгоре на каските им.
Клири се запита дали са скочили над предварително определения разчет. Но това вече нямаше значение. Единствено вярата му в пилотиращите способности на Стафорд му вдъхваше оптимизъм.
Той погледна право надолу, но не видя никого. След това отново провери височината си — наближаваше 8500 метра.
Според плана мъжете трябваше да извършат свободно падане до височина 7600 метра, след което да отворят парашутите си, да се съберат във въздуха и да се спуснат до участъка за приземяване.
В далечината Клири видя още няколко светлинни лъча — десет, а може би и дванайсет. Облачният слой беше изтънял и видимостта се беше увеличила. Висотомерът му показваше 7900 метра. Рационалните му мисли изчезнаха и връх взеха годините на обучение. Повтори в ума си командите за последователността на действията за отваряне на парашута.
Главният парашут на Клири се разтвори леко и гладко на точната височина и той почти не усети как въздушната скорост от 240 километра в час намаля почти до нулата. Сега висеше под купола и се носеше свободно по посока на въздушното течение като летаргична марионетка.
Силният вой на вятъра секна изведнъж като изключени гръмки високоговорители и за първи път, откакто бе скочил от рампата на самолета, Клири чу ясно дишането си през кислородната маска. Погледна нагоре и най-щателно огледа всеки сантиметър от купола си за някаква повреда, както и носещите въжета от горния им край до подвесната система.