— Магьосник, тук Оловно войниче. Изискайте генерална проверка. Край — разнесе се гласът на лейтенант Гарнет в наушните му слушалки. Всички можеха да общуват помежду си посредством микрофони пред устата, свързани с радиостанциите „Моторола“.
Клири предприе проверка на говорната връзка.
— До всички екипи. Тук Магьосник. Докладвайте за положението си в съответната последователност. Край. — Поради липса на видимост Клири не можеше да обхване с поглед цялата група. Трябваше да се осланя за подробности от водачите на отделните екипи.
Пръв отговори капитан Шарпсбърг.
— Магьосник, тук Лъв. Намирам се на височина седем хиляди метра. Имам визуален контакт с всички освен с двама от моите хора. В готовност съм да поведа хората си към целта.
— Прието, Лъв — потвърди Клири.
— Магьосник, тук Плашило — съобщи Джейкъбс. — Височина седем хиляди и триста метра, визуален контакт с всички от екипа ми. Край.
Накрая докладва и Гарнет от морската пехота.
— Магьосник, тук Оловно човече. Имам визуален контакт с всички от екипа ми без един.
— Разбрано, Оловно човече — отвърна Клири.
Клири разтвори купола си докрай. Почувства тласък, когато издутото платно улови въздушната скорост. В слушалките си чуваше приглушените гласове на момчетата от екипите, разговарящи с водачите си. Преговори си наум събитията, които предстояха. Ако ударната група е скочила над точните координати, тя щеше да се приземи в средата на голямо открито заледено пространство, граничещо с ограждението на минералодобивното съоръжение. Теренът щеше да им предостави относително прикритие, за да могат да се съберат и извършат последна проверка на екипировката си, преди да заемат позиция за нападение.
Почувства, че парашутът му набира скорост и разбра, че се движи по посока на вятъра, а не срещу него. На височина 5800 метра облачността се разкъса и разкри чисто бялата шир на антарктическата местност. Пред него куполите на парашутите бяха разположени в начупена стъпаловидна линия, а присветващите като светулки лампи приличаха на коледни светлини над празния хоризонт.
Изведнъж чу гласа на Гарнет.
— Магьосник, тук Оловно войниче. Един човек ми липсва. Повтарям, един човек ми липсва. Край.
По дяволите, изруга наум Клири. Всичко вървеше толкова гладко досега, а ето че Мърфи се намеси, за да заличи всяко фалшиво чувство за сигурност.
Клири не попита за името на липсващия човек. Не беше нужно. Ако е имал проблеми с главния си парашут и го е изхвърлил, човекът би трябвало да се намира някъде под колоната от куполи, увиснал под резервния си парашут. Клири не допусна мисълта, че може да е паднал и да се е пребил. Това рядко се случваше. Веднъж намереше ли се на твърда почва, липсващият мъж трябваше да разчита на уменията си за оцеляване, докато бъде изпратен спасителният отряд, което щеше да стане едва след превземането на съоръжението.
Клири се безпокоеше повече за снаряжението на липсващия мъж.
— Оловно войниче, тук Магьосник. Какви боеприпаси носеше вашият човек?
— Магьосник, липсва ни пълна чанта с експлозиви и две ЛПО.
Лоша работа. ЛПО означаваше „леко противотанково оръжие“, способно да извади от строя бронирано превозно средство. За щастие още двама от групата носеха по едно такова оръжие, така че имаха в резерва две такива. Проблемът обаче беше в липсата на чантата с експлозиви. Тя съдържаше 14 килограма пластични експлозиви C-4, детониращ шнур и дистанционни взриватели. Групата щеше да има належаща нужда от тази чанта, ако се натъкнеше на барикади или укрепления. От толкова много хора, тъкмо този, който носеше единствената чанта с експлозиви и двете ЛПО ли трябваше да изчезне!
— Тук Магьосник, до всички екипи. До разчета остават дванайсет километра. Изгасете светлините си и поддържайте пълно радиомълчание. Сгъстете колкото е възможно колоната. Край.
Намираха се на петнайсет минути парашутен полет до участъка за приземяване. Клири погледна часовника си. Все още се надпреварваха с движението на стрелките и разполагаха с малко резервно време. Той се надяваше изчезването на човек от групата да не е лошо знамение. Имаше вероятност да се случат какви ли не провали в следващия половин час. Не можеха да си позволят да загубят още някого и жизненоважни боеприпаси. Добре поне че имаха попътен вятър. Клири погледна надолу пред себе си и се изпълни със задоволство, като видя, че стъпаловидната формация беше плътна и новите модели на куполите надминаваха всички очаквания за плавно и стабилно спускане. Според плана трябваше да увиснат на 150 метра над площта за приземяване.