Тя поклати глава.
Непознатият насочи лампата си към двамата мъже.
— А някой от вас?
— Има ли значение? — попита мрачно Амброуз.
— За мен, да.
— Аз съм професионален водолаз.
— Надявам се да е така. А вие?
Маркес сви рамене.
— Мога само да плувам.
Водолазът се обърна към Пат, която грижливо увиваше фотоапарата и бележника си в найлонов плик.
— Вие ще плувате до мен и двамата ще се редуваме да си поемаме въздух с регулатора. Аз си поемам въздух и ви подавам накрайника, вие си поемате въздух и ми връщате накрайника. Щом излезем оттук, ще се хванете за колана ми с тежести и ще се държите за него.
Той се обърна към Амброуз и Маркес.
— Съжалявам, че ще ви разочаровам, но ако възнамерявате да мрете, откажете се. Ще се върна да ви взема след петнайсет минути.
— Моля ви, постарайте се да е малко по-рано. — Маркес го гледаше с посивяло лице. — След двайсет минути водата ще ни залее догоре.
— Тогава се повдигнете на пръсти.
Мъжът от НЮМА хвана Пат за ръката, гмурна се под водата и двамата изчезнаха в мътната вода.
Водейки се по една от осветените линии, изобразени на малкия му компютър, водолазът насочи право напред светлинния лъч на подводната си лампа и заплува през тунела към зловещия мрак, теглейки Пат зад себе си. Водата бе стигнала до тавана, но силата на прилива беше намаляла.
Той хвърли бегъл поглед назад и видя, че жената е затворила плътно очи и се държи здраво за колана му с тежести. Тя не отвори очи дори когато той й подаде накрайника за дишане.
Решението му да предпочете обикновената маска за лице „Скан“ и стандартния регулатор за въздух „Акуеъриъс“ пред старата си и надеждна цяла маска за лице „Марк II“ се оказа разумно. Това улесни плуването му през близо осемстотинметровия лабиринт от подводни тунели от рудника „Пират“, повечето от които бяха затрупани с паднали скални отломъци и подпорни греди. Имаше обаче и сухи тунели, до които водата още не бе стигнала, и там двамата трябваше да пълзят или да вървят изправени. Но за него ходенето по релсите и прескачането на камънаците, както бе екипиран с комплект обемисти бутилки под налягане, с различни измервателни уреди, нож и колан с тежести, съвсем не беше лека работа. Иначе сухото му подводно облекло „Норсман“ го предпазваше от студената вода, когато се наложеше да плува. Беше избрал норсмана, тъй като с него можеше да се движи по-лесно извън водата.
Водата беше мътна и лъчът от водолазната му лампа проникваше едва на три метра във водния мрак. Той разчиташе на подпорните греди, покрай които минаваха, за да добие представа на какво разстояние са се отдалечили. Най-накрая стигнаха до място, където тунелът правеше остър завой и свършваше в галерия, отвеждаща към вертикална шахта. Той влезе в нея и изпита чувството, че е погълнат от някакво чудовище, обитаващо дълбините. След две минути двамата излязоха на повърхността и водолазът насочи лампата си към тъмнината над главите им. Друг хоризонтален тунел отвеждаше към следващото ниво на рудника „Рай“, на дванайсет метра над тях.
Пат приглади назад полепналите по лицето й кичури коса и го погледна с широко отворени очи. Едва тогава мъжът видя, че те имаха прекрасен маслиненозелен цвят.
— Успяхме! — изрече задъхано тя и започна да кашля и плюе вода. — Знаехте ли за тази шахта?
Той вдигна високо направляващия компютър.
— Това малко съкровище ми сочеше пътя — отвърна той и постави ръцете й върху едно от покритите с тиня стъпала на силно ръждясала стълба. — Ще можете ли да се изкачите сама до горното ниво?
— Дори ще литна, ако трябва — отвърна Пат, преливаща от радост, че се е измъкнала от онази противна кухина и от мисълта, че има шанс, макар и незначителен, да доживее до старини.
— Като се качвате, дръжте се отстрани на стълбата и гледайте да стъпвате в края на стъпалата, защото са стари и вероятно са прогнили от ръждата. Така че бъдете внимателна.
— Ще се справя. Няма да допусна провал, не и след като ме изведохте дотук.
Той й подаде малка газова запалка.
— Вземете това, намерете някое сухо място и запалете огън. Прекалено дълго се задържахте в студената вода.
Докато той нагласяше маската върху лицето си и се приготвяше да се гмурне отново, тя изведнъж го сграбчи за китката. Почувства се запленена от матовозелените му очи.