— Ако правилно съм запомнил плана на рудника — каза Маркес, — трябва да поемем по левия тунел.
Пит погледна верния си компютър.
— Съвсем правилно.
След петдесет метра се натъкнаха на купчина свлечени камъни. Тя беше доста рехава и те се заловиха да разчистят част от нея, колкото да могат да се проврат. След едночасов труд и обилна пот отворът беше готов. Тунелът водеше към друга камера с шахта, в която имаше стара подемна машина, останала на някогашното си място. Пит насочи светещата си лампа нагоре във вертикалния проход. Все едно че гледаше в бездънна яма, обърната наопаки. Светлинният лъч изобщо не можеше да достигне горната й част. Шахтата обаче вдъхваше надежда. В една от стените й имаше вградена стълба и въжетата й, които навремето са повдигали и спускали подемните клетки, висяха на местата си.
— Какво повече можем да очакваме! — подметна Пит.
— Дано да е здрава стълбата — каза Амброуз, като я хвана отстрани и я разтърси. Тя затрептя като лък от основата до върха си, който се изгубваше от поглед. — Времето ми, когато се катерех ръка над ръка по стари хлъзгави въжета, отдавна отмина.
— Аз ще тръгна пръв — предложи Пит и завърза с ремък за китката си дръжката на водолазната си лампа.
— Внимавайте с първото стъпало — предупреди го Пат с лека усмивка.
Пит я погледна в очите и съзря в тях искрена загриженост.
— Повече ме безпокои последното стъпало.
Той се хвана отстрани за стълбата, изкачи няколко стъпала и се спря — не му хареса клатенето, което усети. Продължи нагоре, държейки под око подемните въжета, които висяха на две педи от него. Ако стълбата не издържеше, той поне щеше да се пресегне и хване за едно от въжетата, за да не падне. Изкачваше се бавно, стъпало след стъпало, като първо го пробваше, преди да стъпи на него с цялата си тежест. Можеше да се движи и по-бързо, но трябваше да е сигурен, че другите ще могат да го следват невредими.
След като се издигна на петнайсет метра над главите на хората, които го гледаха сковани от напрежение, Пит се спря и освети шахтата нагоре. Стълбата рязко свършваше само на метър и половина над него, но близо четири метра под пода на горния тунел. Той изкачи още две стъпала, пресегна се и хвана едно от въжетата. Дебелината му беше съвсем удобна за изкачване по него. Пусна се от стълбата и започна да се катери по въжето, докато стигна до метър и двайсет над пода на тунела. Тогава се залюля няколко пъти и скочи върху твърда скала.
— Как е? — извика Маркес.
— Стълбата е счупена малко под пода на тунела, но ще мога да ви издърпам от края й. Да тръгва първо доктор О’Конъл.
Докато се изкачваше към лампата, обърната с лъча надолу, Пат чу Пит да удря нещо с камък. Когато стигна до последното стъпало, той спусна една стара дървена греда, в която междувременно бе издълбал две дупки за дръжки.
— Хванете здраво с двете ръце средата на дървото.
Тя направи каквото й бе казано, без да възрази, и бързо бе изтеглена до твърда почва. Минути по-късно Маркес и Амброуз стояха в тунела до нея. Пит насочи лампата си към вътрешността му и видя, че дотам, докъдето проникваше светлинният лъч, паднали камъни нямаше. Тогава я изключи, за да пести батериите.
— След теб, Маркес.
— Проучвах този тунел преди три години. Доколкото си спомням, той води право към входа на „Рай“.
— Но оттам не можем да излезем, защото е затрупан от лавината — напомни Амброуз.
— Можем да го заобиколим — каза Пит, изучавайки екрана на компютъра. — Ако тръгнем по следващия орт, след сто и петдесет метра ще стигнем до тунел на рудник, наречен „Северна звезда“.
— Какво точно значи орт? — попита Пат.
— Хоризонтално разклонение от тунел или шахта, прокарано под прав ъгъл към рудния пласт. Използва се за проветрение и връзка между изкопните работи — поясни Маркес, после се обърна и погледна Пит със съмнение. — Изобщо не съм виждал такъв проход, което, разбира се, не значи, че не съществува, но вероятно е запълнен.
— Тогава си отваряйте очите на четири покрай стената ви отляво — посъветва го Пит.
Маркес кимна безмълвно и закрачи в тъмнината, следвайки пътя, който осветяваше лампата на каската му. Тунелът като че ли нямаше край. По едно време рудокопачът спря и помоли Пит да освети с по-силната си лампа един каменен насип между гредите.