— Да не би местните жители да организират мотокросове из тунелите на старите рудници, от любов към силните усещания?
Маркес поклати глава.
— Нищо подобно. Те ще се загубят в лабиринта от тунели и галерии, ако преди това не пропаднат в някоя шахта. Освен това има опасност шумът от изгорелите газове да предизвика вибрации, които да срутят изгнилите греди и те да бъдат затрупани от срутване на скали. Не, господине, никой не е толкова глупав, че да си прави такива рисковани забавления под земята.
— Тогава откъде може да са влезли? — попита Пат, без да се обръща конкретно към някого.
— От другия рудник, който е все още достъпен. Един господ знае как са се озовали в същия тунел, в който сме и ние.
— Странно съвпадение — каза Пит, оглеждайки тунела. Обзе го чувство на притеснение. Защо? Не можеше да си отговори. Стоеше, без да помръдва мускул, заслушан в пърпорещия звук, който се усилваше. Беше неприсъщ за лабиринта от стари минни изработки звук. Той остана неподвижен, докато не видя първия проблясък на светлина в далечния край на тунела.
Пит още не можеше да каже дали един или повече мотоциклети идваха към тях. Стори му се напълно разумно да приеме мотоциклетиста или мотоциклетистите като заплаха. По-добре да си предпазлив, отколкото да съжаляваш после. Колкото и древни да бяха тези думи, те все още имаха смисъл и като предпазлив по природа човек, той неведнъж се бе отървавал невредим.
Обърна се и бавно подмина Амброуз и Маркес. Погълнати от приближаващите се шум и светлини, те не обърнаха внимание, когато той продължи покрай една от стените в посока към мотоциклетистите. Единствено Пат го видя как безпрепятствено се промъкна в тъмнината на един портал, водещ към къса взривна дупка между подпорните греди. И изчезна като призрак.
Бяха трима мотоциклетисти. Предницата на машините им беше снабдена с редица от халогенни фарове, които заслепиха изтощените оцелели хора. Те засенчиха с ръце очите си и извърнаха глави. Моторите спряха и запърпориха на празен ход. Двама от мотоциклетистите слязоха и закрачиха към тях. На фона на силната светлина телата им се виждаха като силуети. Приличаха на извънземни с черните си лъскави каски и трикотажните си облекла в две части под предпазните жилетки. Носеха ботуши, високи до средата на прасеца, и черни, ребрести ръкавици. Третият мотоциклетист остана на мотора си. Двамата повдигнаха лицевия щит на каските си.
— Нямате представа колко се радваме да ви видим — каза развълнувано Пат.
— Да бяхте ни се притекли по-рано на помощ — въздъхна уморено Амброуз.
— Моите поздравления, че сте стигнали толкова далече — отвърна стоящият вдясно с дълбок и злокобен глас. — Ние мислехме, че сте се удавили в камерата на аменеите.
— На аменеите ли? — изуми се Пат.
— Откъде идвате, момчета? — попита Маркес.
— Няма значение — отвърна сприхаво мотористът.
— Значи знаете, че заседнахме в камерата след срутването в рудника и наводняването му?
— Да — отвърна студено същият моторист.
— И не направихте нищо? — попита смаян Маркес. — Не се опитахте да ни спасите или да повикате помощ?
— Точно така.
Я, колко разговорлив човек, помисли си Пит. Ако допреди малко имаше слаби съмнения, сега се увери напълно, че тези мъже не бяха местни смелчаги, търсещи приключения. Те бяха убийци, и то тежковъоръжени. Не знаеше защо, но беше сигурен, че те няма да ги оставят да излязат от рудника живи. Той измъкна водолазния си нож от ножницата и го хвана здраво. Това беше единственото му оръжие и то трябваше да свърши работа. Пое си дълбоко въздух и раздвижи пръстите си. Сега или никога.
— Насмалко щяхме да се удавим — обади се Пат, чудейки се какво ли е намислил Пит, ако изобщо кроеше някакъв план. После са запита дали пък не е страхливец и просто се е скрил.
— Знаем. Това беше целта.
— Целта ли? Каква цел?
— Всички вие трябва да умрете — заяви спокойно мотоциклетистът.
Думите му бяха посрещнати с потискащо мълчание.
— За жалост желанието ви да оцелеете надделя над срутването и наводнението — продължи мъжът. — Ние не предвидихме упоритостта ви. Но това е без значение, просто отложихте с известно време неизбежното.
— Динамитният взрив — промълви Маркес потресен — ваше дело ли е?