— По дяволите, Джим, престани да упорстваш! Надигай си задника и иди там лично да се увериш!
Игън добре познаваше Маркес и го уважаваше заради честността му, но разказът му звучеше прекалено неправдоподобно, за да му повярва.
— Така значи, череп от черен обсидиан, неразгадаеми надписи в скална камера, издълбана на дълбочина триста метра в планината, убийци, преброждащи минните шахти с мотоциклети… Ако всичко това е истина, то вие тримата ще бъдете заподозрени в убийства.
— Господин Маркес ви казва самата истина — заговори бавно и за първи път Пат. — Защо не му вярвате?
— А вие коя сте?
— Патриша О’Конъл — отвърна тя уморено, — от Пенсилванския университет.
— И с каква цел сте влезли в рудника?
— Моята специалност е древни езици. Повикаха ме да дойда в Телърайд, за да разчета странните надписи, на които се е натъкнал господин Маркес в рудника си.
Игън изгледа мълчаливо жената за момент. Сигурно щеше да изглежда хубава, ако се облечеше и гримираше както подобава. Но сега му беше трудно да повярва, че тя е дипломиран преподавател по древни езици. С мократа коса и изкаляното лице тя приличаше на бездомна просякиня.
— Това, което знам със сигурност, е, че вие сте строшили мотоциклет, който вероятно сте откраднали, и сте нахлули с взлом в избата на хотела.
— Остави това, ами върви да спасиш доктор Амброуз — подкани го отново Маркес.
— Едва след като се уверя във фактите, ще изпратя хората си в рудника.
Джим Игън беше шериф на областта Сан Мигел от осем години и работеше в съгласие с полицията, която поддържаше реда в Телърайд. В областта Сан Мигел рядко ставаха убийства. Проблемите на полицията обикновено се свеждаха до пътни произшествия, дребни кражби, пиянски сбивания, вандализъм и арести за притежание на наркотици, като в повечето случаи виновните бяха млади хора, идващи в Телърайд през летния сезон, за да вземат участие в различни прояви от рода на фестивали на кънтри музика и джаз. Игън бе уважаван от жителите на малкото си, но красиво владение. Той имаше приятен характер, гледаше сериозно на работата си и умееше да се весели на чаша бира в някоя от местните кръчми. Беше среден на ръст и тегло, но често при изпълнение на служебния си дълг лицето му добиваше строго изражение, което целеше да сплаши всеки арестуван заподозрян.
— Мога ли да ви помоля за една услуга? — запита насиненият и уморен мъж в разкъсания водолазен костюм, който имаше вид на човек, въртян от работните колела на водна помпа.
На пръв поглед Игън му даде четирийсет и пет години, но вероятно беше поне с пет години по-млад, отколкото предполагаше обветреното му и сбръчкано лице. Прецени, че е висок над метър и осемдесет и пет и тежи малко над осемдесет килограма. Имаше черна къдрава коса с посребрени нишки по слепоочието. Под тъмните му и гъсти вежди гледаха живи зелени очи. Прав, тесен нос се спускаше над решителни устни, чиито ъгълчета се извиваха в лека усмивка. Не толкова безразличието, което излъчваше мъжът, обезпокои Игън — той познаваше много престъпници с апатично изражение — а по-скоро смайващата липса на всякакъв интерес. По всичко личеше, че на мъжа от другата страна на масата не правеше никакво впечатление властта, която представляваше Игън.
— Зависи — отвърна накрая Игън и се приготви да пише с химикалката си. — Името ви?
— Дърк Пит.
— И с какво се занимавате, господин Пит?
— Ръководител съм на специални проекти на Националната агенция за подводни и морски изследвания. Минавах оттук и реших, че ще е забавно да изпробвам късмета си в златотърсачеството.
Вътрешно Игън кипна от гняв, че изпадна в неизгодно положение.
— Може да минем и без хумор, господин Пит.
— Ако ви дам телефонен номер, ще бъдете ли така любезен да го наберете? — Пит говореше кротко, без капка враждебност в гласа.
— Искате да се свържете с адвокат ли?
Пит поклати глава.
— Не, нищо подобно. Имах предвид, че едно най-обикновено обаждане може да потвърди думите ми.
Игън се замисли за миг, после плъзна бележника и химикалката по масата към Пит.
— Добре, напишете номера.
Пит го написа и плъзна обратно бележника към шерифа.
— Ще бъде извънградски разговор, така че ако искате, предупредете, че ще говорите за тяхна сметка.
По устните на Игън се появи кратка стегната усмивка.
— Ще ви се обади адмирал Джеймс Сандекър — продължи Пит. — Номерът е на частната му линия. Кажете му името ми и обяснете положението.