Игън отиде до телефона върху бюрото, поиска от телефонистката външна линия и набра номера. След малко заговори:
— Адмирал Сандекър, обажда ви се шериф Джим Игън от областта Сан Мигел, Колорадо. Имам проблем, свързан с човек, който твърди, че работи за вас. Казва се Дърк Пит. — След това Игън разказа набързо за какво става дума, като изтъкна, че има вероятност Пит да бъде задържан и обвинен в престъпление втора степен за незаконно влизане в чужда собственост, кражба и вандалщина. От този момент нататък той престана да говори, лицето му доби смаян израз, който не се промени в продължение на десетина минути. После, сякаш общуваше с Господа, изрече няколко пъти: „Да, сър“. Накрая затвори телефона и погледна към Пит.
— Ама че сприхав човек е шефът ви!
Пит се разсмя.
— Той плаши повечето хора по този начин.
— Впечатляваща биография сте имали.
— Предложи ли ви да заплати щетите?
Игън се захили.
— Заяви, че ще удържи сумата от заплатата ви.
Пит прояви любопитство.
— Какво друго ви каза?
— Наред с останалите неща изтъкна, че ако господин Пит твърди, че Югът е спечелил Гражданската война, трябвало да му повярвам.
Пит и Маркес заедно с Игън и един от заместниците му минаха през разрушената стена на винарската изба и почти тичешком продължиха навътре в тунела.
Пит нямаше как да прецени точно разстоянието в затъмнения тунел до мястото, където бяха оставили Амброуз и пленения убиец. Предположи, че е приблизително километър и двеста метра от хотела. Той осветяваше пътя с джобно фенерче, взето от един от заместниците на шерифа, и го изключваше след всеки три метра, за да се взира в мрака за светлина от водолазната си лампа, която бе оставил на антрополога.
След като изминаха предполагаемото от него разстояние, Пит спря и насочи лъча на фенерчето навътре в тунела. После го изключи. Пред тях се простираше само непрогледен мрак.
— Тук бяхме — каза Пит на Маркес.
— Не е възможно — отвърна рудокопачът. — Доктор Амброуз ще чуе гласовете ни да отекват в стените, ще види и светлините ни и ще извика или ще ни даде някакъв сигнал.
— Нещо не е наред. — Пит обходи със светлинния лъч един отвор в стената на тунела. — Това е порталът за взривната дупка, в която се бях скрил, когато мотоциклетистите дойдоха.
Игън застана до него.
— Защо спряхме?
— Може да ви прозвучи странно — отвърна Пит, — но те са изчезнали.
Шерифът освети с фенерчето си лицето на Пит.
— Сигурен ли сте, че не са били плод на въображението ви?
— Кълна се в Бога — намеси се Маркес, — че оставихме два трупа, един убиец в безсъзнание и доктор Амброуз, въоръжен с пистолет, да го пази.
Пит подмина въпроса на шерифа и коленичи. Още веднъж много бавно разходи лъча на фенерчето си из тунела в двете посоки, оглеждайки внимателно всеки сантиметър от земята и коловоза.
— Какво… — понечи да заговори Маркес, но Пит го възпря с ръка, правейки му знак да замълчи.
Размишлявайки, Пит стигна до заключението, че ако Амброуз и убиецът са си отишли, те трябва да са оставили макар и малка следа от присъствието си тук. Първото му намерение беше да огледа за гилзи от куршумите, които бе изстрелял в убийците от автомата П-10. Но никъде не проблясваше медна гилза. Космите по тила му започнаха да настръхват. Беше напълно сигурен, че точно това е мястото. И тогава като че ли по-скоро почувства, отколкото видя една безкрайно тънка черна жица, толкова тънка, че дори не хвърляше сянка от светлината на лъча. Той проследи с лъча жицата, която минаваше по релсите, изкачваше се нагоре по стената и стигаше до пакет, увит в черен брезент, завързан за една от дървените греди, подпиращи тавана.
— Кажете ми, шерифе — заговори Пит със странно тих глас, — обучен ли сте в сапьорското дело?
— Водих такъв курс в полицейското управление — отвърна Игън и повдигна вежди от почуда. — В армията бях специалист по подривни работи. Защо питате?
— Склонен съм да вярвам, че сме били подготвени да идем на оня свят на парченца. — Той посочи пътя на жицата. — Защото, ако не се лъжа, това е умело замаскирана бомба.
Игън се наведе ниско, за да проследи черната жица и внимателно огледа черното пакетче. После се обърна към Пит, в очите му се четеше засилено уважение.