Маркес се загледа в планинските върхове, заобикалящи Талърайд, които се очертаваха на фона на вечерните звезди.
— Защо им е трябвало да срутят покрива на тунела? Какво са щели да спечелят от това?
— Съвършеното убийство — отвърна Пит. — Те са имали предвид да убият вас двамата, като ви счупят черепите с камъни. После са щели да заровят телата ви под скалните отломки. Когато — или ако — някой ден останките ви бъдеха намерени, смъртта ви е щяла да мине за минна злополука.
— А защо са искали да ни убият? — попита изумена Пат. — С каква цел?
— Защото сте представлявали опасност.
— Луис и аз сме представлявали опасност? — По лицето й се изписа пълно объркване. — За кого?
— За добре финансиран, добре организиран таен интерес на някого, който не е искал откриването на камерата с черния череп да стане публично достояние.
— Защо някой ще иска да прикрие такава ценна археологическа находка? — попита Пат все тъй смутена.
Пит разпери ръце в жест на безпомощност.
— Именно тук предположението прекъсва. Но аз съм готов да се обзаложа, че това не е отделен случай. И че една следа от трупове води до други находки от тази величина.
— Единственият археологически проект, обгърнат от такъв род загадка, за който се сещам, е една експедиция преди време, водена от доктор Джефри Тафет от щатския университет в Аризона. Той и няколко студенти загинаха, докато проучваха една пещера в северния склон на планината Ласкар в Чили.
— Какво е причинило смъртта им? — поинтересува се Маркес.
— Намерили ги замръзнали — отвърна Пат. — Което според спасителния екип, който ги открил, било много странно, защото времето било чудесно, нямало бури и температурата на въздуха била много малко под точката на замръзване. Разследването не открило никаква причина Тафет и студентите им да са се споминали от хипотермия.
— Какво ценно от археологическа гледна точка е имало в пещерата? — попита Пит.
— Никой не знае със сигурност. Двама любители планински катерачи от Ню Йорк, и двамата преуспяващи адвокати, открили и проучили пещерата, докато слизали от върха на планината. Малко преди да бъдат убити, те описали древни артефакти, прилежно подредени.
— И те са загинали? — почуди се Пит.
— Частният им самолет катастрофирал при излитане от летището на Сантяго на път за вкъщи.
— Загадката се задълбочава.
— Следващите експедиции не открили нищо вътре — продължи Пат. — Предполага се, че адвокатите или са преувеличили…
— Или някой е прибрал находките — довърши Пит.
— Интересно, дали адвокатите са видели черен череп? — изрази гласно мислите си Маркес.
Пат сви рамене.
— Никой никога няма да узнае.
— Успя ли да спасиш записките си от камерата? — попита я Маркес.
— Намокриха се, докато плувах в рудника, но след като ги изсуших със сешоара за коса, станаха отново четливи. А ако ще ми задавате въпроси относно значението на надписите, откажете се. Символите не отговарят на нито една позната писмена форма, която съм виждала досега.
— Мислех, че писмените символи преминават от една култура в друга, както древна, така и съвременна… и че имат подобни изображения — каза замислен Пит.
— Не е задължително. Има много древни надписи, които се отличават от другите без паралелни символи. Повярвайте ми, знаците върху стените на камерата с черния череп са уникални.
— Възможно ли е да са нечия измислица?
— Не мога да кажа, преди да съм ги изследвала по-задълбочено.
— Уверявам ви — вметна Маркес, — че от много дълго време никой не е влизал в камерата преди мен. Околните скали не показват никакви белези от скорошни разкопки.
Пат приглади назад падналия над очите й дълъг кичур червена коса.
— Остава загадката кой я е изградил и защо.
— И кога — добави Пит. — Камерата и убийците са свързани по някакъв начин.
Внезапен порив на вятър изсвири в каньона и раздрънча стъклата на остъкленото помещение. Пат потрепери.
Застудява се. Мисля да си наметна палтото.
Маркес се обърна към кухнята.
— Къде се бави Лиза с кафето и десерта…
Пит го прекъсна, като изведнъж скочи на крака. С внезапно движение той наведе главата на рудокопача под масата, после сграбчи ръката на Пат и я блъсна на дървения под, като закри тялото й със своето, падайки върху нея. Някакво непривично движение в тъмнината до къщата го извести за заплаха — чувство, изострено в него с течение на годините. В следващия миг два изстрела се разнесоха от тъмнината навън, които явно бяха толкова близо един след друг, че проехтяха като един.