Пит лежеше проснат върху Пат и я чуваше как се мъчи да си поеме въздуха, който бе изкарал от гърдите й. После, когато чу познат глас да вика във вечерния мрак, се претърколи от нея и стана.
— Улучих го! — прозвуча уверено гласът.
Пит помогна на Пат да седне на стола и издърпа Маркес да се изправи.
— Това бяха изстрели… А този глас…? — заговори несвързано Маркес.
— Не се безпокой — успокои го Пит. — Хайката е на наша страна.
— Ами Лиза, децата ми… — смънка Маркес и се втурна из къщата.
— Те са на сигурно място в банята — хвана го за ръката Пит.
— Но как…
— Защото аз им казах да се скрият там.
Едър и набит мъж изникна от планинските шубраци около къщата. Носеше полярно облекло от бял комбинезон с качулка. Влачеше по снега тяло, облечено с черен костюм на нинджа, чието лице бе покрито със скиорска маска. По небето все още имаше малко светлина, за да се види разчорлената черна коса, тъмните етруски очи и широката усмивка на облечения в бяло мъж. Той влачеше тялото за единия му крак с такава лекота, сякаш беше петкилограмов чувал с картофи.
— Някакви проблеми? — попита Пит, излизайки навън в покрития със сняг двор.
— Никакви — отвърна непознатият. — Беше все едно да нападнеш в гръб слепец. Въпреки майсторския му опит да се промъква крадешком, последното нещо, което очакваше, беше засада.
— Да подцени набелязаната си жертва е най-опасното нещо, което може да допусне професионалният убиец.
Пат гледаше Пит с пребледняло лице.
— Нима ти си планирал това? — изрече тя механично.
— Разбира се — призна си чистосърдечно Пит. — Убийците са… — той млъкна и погледна към лежащия в краката му мъж — или по-точно бяха фанатици. Няма да се мъча да предполагам какво лежи зад мотива им да убиват всеки, който влезе в скалната камера. Колкото до мен, аз бях начело в списъка им на убийствата, когато се появих изневиделица и пъхнах гаечен ключ в колелата на добре смазания им план. Освен това те се страхуваха от мен, че мога да се върна в камерата и да взема черния череп, а от Пат — че може да разчете надписите.
След като излязохме от тунела и бяхме освободени от шериф Игън, този тук се е спотайвал и ни е наблюдавал, изчаквайки удобен момент. Тъй като те вече бяха направили усилие да скрият находката в камерата, като унищожат свидетелите, не беше трудно да се досети човек, че нямаше да оставят работата си недовършена и да пуснат някой от нас да си тръгне жив от Телърайд. Затова хвърлих въдицата и зачаках.
— Значи си ни използвал за примамка — смотолеви Маркес. — И можеше да бъдем убити.
— Беше по-добре да поема този риск сега, когато картите са на наша страна, отколкото да чакам да станем уязвими.
— Възможно ли е шерифът да има пръст в тази работа?
— Докато си говорим, той би трябвало да е задържал другия убиец в квартирата на Пат.
— Стрелец в стаята ми? — промълви изумена Пат. — Докато съм била в банята?
— Не — отвърна търпеливо Пит. — Той е влязъл едва след като тръгна с мен за дома на Маркес.
— Но той е могъл да влезе направо и да ме убие.
— Едва ли. — Пит й стисна ръката. — Вярвай ми, когато ти кажа, че има малка опасност. Не забеляза ли, че пансионът ти е почти празен? Затова шерифът нареди на група от неколцина местни жители да вървят нагоре-надолу по коридорите и да се хранят в трапезарията на пансиона, за да дават вид, че пребивават там. Трудно е за един убиец да вземе жертва сред тълпа от хора. Когато разбраха, че двамата с теб отиваме на вечеря у семейство Маркес, убийците разпределиха действията си. Единият реши да ни изпрати на гробището по време на вечерята, а другият — да претърси стаята ти за бележника и фотоапарата ти.
— Този не ми прилича на никого от работещите в шерифството — каза Маркес, сочейки към мускулестия и набит непознат.
Пит се обърна и обгърна с ръка рамото на мъжа, който бе усмирил убиеца.
— Да ви представя моя най-скъп и стар приятел Албърт Джордино. Ал е мой заместник-ръководител на специални проекти в НЮМА.
Маркес и Пат стояха неподвижни и не знаеха как да реагират. Оглеждаха Ал като микробиолог, който се взира през микроскоп в рядък екземпляр. Джордино просто пусна крака на убиеца, пристъпи напред и се ръкува с двамата.