— Приятно ми е да се запознаем. С радост ще бъда на вашите услуги.
— Кой стреля? — попита Пит.
— Този юнак имаше реакции, направо да те смаят — отвърна Джордино.
— Едва ли.
— Сигурно е душевноболен. Изстреля куршум в същия миг, в който и аз натиснах спусъка. — Джордино посочи малко откъснато парче плат от комбинезона си. — За малко да ожули кожата ми. Моят куршум го улучи в десния бял дроб.
— Извадил си късмет.
— О, кой знае — отвърна надменно Джордино. — Аз се целех, а той — не.
— Жив ли е?
— Мисля, че да. Но скоро няма да може да се включи в някой маратон.
Пит се наведе и свали маската от лицето на убиеца.
— Пат ахна от изумление. Разбираема реакция, като се имаше предвид обстоятелствата, помисли си Пит. На нея все още й беше трудно да повярва на всичко, което й се случи, откакто беше слязла от самолета на летището на Телърайд.
— О, мили боже! — В гласа й имаше смесица от шок и отчаяние. — Това е доктор Амброуз!
— Не, уважаема — възрази тихо Пит. — Това не е доктор Томас Амброуз. Както ти казах преди, истинският Амброуз вероятно е мъртъв. Това нищожество тук вероятно е възнамерявало да убие теб, мен и Луис, защото единствено той би могъл да ни разпознае със сигурност.
Истината в думите на Пит я прониза с неописуема жестокост. Тя коленичи и се вгледа в отворените очи на убиеца.
— Защо е трябвало да убиеш доктор Амброуз?
Очите на убиеца не трепнаха. Единственият признак, че е ранен, беше струйката кръв, стичаща се от устата му — сигурен знак, че е засегнат белият му дроб.
— Защото… — промълви раненият — той беше заплаха и трябваше да умре, както и всички вие.
— И имаш дързостта да оправдаваш действията си — вметна Пит с леден глас.
— Нищо не оправдавам. Дългът ми към Новата съдба не изисква никакви оправдания.
— Кой или какво е тази „Нова съдба“?
— Четвъртата империя. Но вие ще сте мъртви, преди да я видите. — В тона му нямаше омраза и надменност. Убиецът говореше с европейски акцент.
— Какво е значението на камерата и на черния череп?
— Те са послания от миналото. — За първи път мъжът се опита да се усмихне. — Това е най-голямата тайна на света. Само това можете да знаете.
— Сигурно ще станеш по-словоохотлив, като полежиш известно време в суровите условия на затвора за убийство.
Мъжът почти незабележимо поклати глава.
— Никога няма да стигна дотам.
— Ще се възстановиш.
— Грешите. Няма да имате възможност да ме разпитвате повече. Аз умирам с удовлетворението, че скоро ще ме последвате и вие, господин Пит.
Преди Пит да успее да му попречи, мъжът вдигна ръка към устата си и пъхна капсула между зъбите си.
— Това е цианид, господин Пит. Функционален и бързодействащ, както при Херман Гьоринг, който погълна такава капсула преди шейсет години — и той сдъвка отровата.
Пит бързо допря устни до ухото на убиеца. Трябваше да му втълпи няколко последни думи, преди душата на убиеца на Том Амброуз да отлети в отвъдното.
— Съжалявам те, нищожество такова. Ние вече знаем за вашата слабоумна Четвърта империя.
Това беше грозна лъжа, но Пит се почувства удовлетворен. Тъмните очи на мъжа се разшириха, после бавно угаснаха и се изцъклиха с невиждащ взор.
— Умря ли? — попита Пат.
— Като египетска мумия — отвърна студено Пит.
— Прав му път! — сви безразлично рамене Джордино. — Жалко, че не можем да хвърлим органите му на лешоядите.
Пат се обърна към Пит.
— Ти си знаел — рече тя тихо. — Никой друг не забеляза, но аз те видях как изпразни оръжието му.
— Той щеше да убие всички ни — смънка Маркес. — Как го заподозря?
— Въпрос на практика — отвърна Пит, — нищо повече. Мнимият доктор Амброуз не се държеше като човек, подложил живота си на риск.
Телефонът в кухнята иззвъня. Маркес вдигна слушалката, послуша малко, каза няколко думи и затвори.
— Беше шериф Игън — съобщи той. — Двама от заместниците му били сериозно ранени в престрелка в квартирата на Пат. Неразпознат въоръжен мъж бил смъртно ранен и починал, преди да проговори.