В скалната камера имаше двама водолази, които съсредоточено и чевръсто снимаха надписите на стените. Подводни прожектори върху стативи осветяваха наводненото помещение като в холивудско филмово студио. Пит погледна нагоре през дупката на пода на камерата, като внимаваше да стои в тъмното, за да не зърнат водолазите отражение от лицевото стъкло на цялата му маска.
Той се възхити на начина на работа на водолазите. Те използваха апарати за дишане, които поемаха и отстраняваха въздушните мехурчета, излизащи от регулаторите им за вдишване и по този начин избягваха разбъркване на водата пред обективите на снимачните им камери. Пит особено внимаваше да не допусне неговите мехурчета да се издигнат през отвора на пода на камерата.
— Здравата работят, не мога да им го отрека — отбеляза Пит. — Каквито и да са тия надписи, явно че са им толкова необходими, че са готови да убиват и умрат заради тях.
— Добре че системата им за общуване е настроена на друга честота, иначе щяха да чуят разговора ни.
— А сигурен ли си, че не са на нашата честота и възнамеряват да ни подмамят да влезем вътре?
Джордино се усмихна леко зад маската си.
— Тогава какво, да ги разочароваме ли и да побегнем назад?
— Имали ли сме някога случай, когато сме се измъквали по лесния начин?
— Никога, доколкото си спомням.
Връзката на Джордино с Пит нито за миг не бе отслабвала през дългите им години на приятелство — приятелство, започнало още от училище. Какъвто и план да измислеше Пит, колкото и налудничав или абсурден да беше, Джордино се хващаше на хорото, без изобщо да възрази. Двамата неведнъж бяха спасявали взаимно живота си, а когато се наложеше, единият едва ли не влизаше в главата на другия. Че работеха в пълна хармония, това се подразбираше от само себе си. Приключенията им се разнасяха като легенди сред персонала на НЮМА.
— Почти ще е невъзможно да се втурнем едновременно в камерата, преди ония да реагират — каза Пит, оглеждайки тясната дупка на пода.
— Бихме могли да влезем един по един и да ги прободем в корема — предложи с тих глас Джордино.
— Ако местата ни са разменени — смотолеви Пит, — те точно това ще направят с нас. Но нещо в мен ми подсказва да ги заловим живи.
— Лесно е да се каже…
Пит се осмели да се приближи още малко до отвора и се вгледа в двамата водолази, които бяха погълнати от работата си.
— Мисля, че ни се предоставя удобен случай.
— Не ме дръж в напрежение — подкани го Джордино и извади ръцете си от ръкавиците, за по-голяма свобода на действие.
— Ножовете им са завързани за глезените.
Веждите на Джордино се повдигнаха в знак на почуда.
— Нашите също.
— Да, но не ние ще бъдем нападнати в гръб от двама гениални и пъргави мошеници.
Водолазите в камерата приключиха със снимките на надписите и символите. Докато единият прибираше снимачната си апаратура в голяма брезентова чанта, другият започна да поставя взривен заряд в единия ъгъл на камерата. Това беше добре дошло за Пит и Джордино. Веднага щом водолазът с чантата се провря през дупката в долната кухина, Джордино издърпа рязко накрайника на регулатора му за дишане между устните и прекъсна притока на въздух. Едновременно с това той обгърна набитата си ръка около врата му и не го пусна, докато не го усети, че загубва съзнание.
— Аз приключих с моя — изпъшка тежко Джордино.
Пит не си направи труда да му отговори. С мощно отритване той се стрелна нагоре в камерата към другия нищо не подозиращ водолаз, който свързваше таймер за взривното вещество. Приближи се странично, за да не му пречат бутилките на гърба на водолаза. Повтаряйки същото, каквото стори Джордино, той дръпна накрайника му и го стисна за гърлото като в менгеме. Пит обаче не си позволи лукса да загуби време, за да види, че беше нападнал мъж с огромен ръст. Само две секунди му бяха необходими да осъзнае, че е постигнал нещо повече от силите си. Противникът му имаше телосложението и набитите мускули на професионален борец. Той не реагира с безпомощна инерция, а започна да се мята и рита в тясното помещение като обезумял. Пит се чувстваше като лисица, която неразумно бе скочила върху гърба на ранена мечка и се защитаваше на живот и смърт.
Невероятната животинска сила на мъжа, който се опитваше да се извърне и сграбчи главата на Пит, беше ужасяваща. Огромните му ръце накрая успяха да обгърнат главата му. За няколко мига Пит си помисли, че черепът му започва да се пука на стотици места. Онова, което попречи на мозъка му да се превърне в пихтия, беше една месеста китка, която се плъзна до челюстта му. Той изплю накрайника си, успя по някакъв начин да извърти заклещената си глава и захапа китката с всичката сила на челюстите си. Облак кръв изригна във водата. Яките ръце рязко се отделиха от главата му и в същия миг се разнесе вик на болка, който прозвуча като противно бълбукане. Пит продължи да стиска набития врат с последни сили и накрая в последен отчаян опит успя да разкъса маската на чудовището.