Огромният мъж отскочи назад към една от стените на камерата. Водолазният апарат на Пит се удари в скалата и изкара въздуха му, но хватката му не се отпусна нито с милиметър.
Пит беше зад гърба на мъжа и леко встрани и не можеше да види лицето му. Мятайки се наляво-надясно като куче, изтръскващо подгизналата от вода козина, гигантът правеше отчаяни усилия да напипа регулатора си за въздух, но накрайникът му беше здраво усукан около ръката на Пит. Тогава мъжът се наведе напред, за да измъкне ножа си от ножницата, стегната за десния му глезен. Пит обаче очакваше подобно движение. Когато гигантът се наведе, Пит пусна ръката си, стискаща врата му, вдигна я и заби пръст в едното му око.
Ефектът беше точно такъв, какъвто го очакваше. Огромният като горила мъж се вдърви и притисна с длан окото си. Но докато повдигаше ръката си, слепешката сграбчи ръката на Пит и бавно и безмилостно започна да извива назад два от пръстите му — безимения и средния. Неописуемата болка прониза Пит като мълния и пред очите му излязоха искри. Беше на път да отпусне хватката около врата на мъжа, когато почувства осезаемо облекчение. Болката не беше отминала, но леко стихна и той разбра причината — гигантът беше започнал да поглъща вода през отворената си уста. Движенията му станаха некоординирани и спазматични. Той навлизаше в първия стадий на давенето — изпадането в несвяст. Лицето му изведнъж се изкриви от страх и ужас. Пит изчака няколко секунди, след като мъжът се отпусна, после напъха накрайника в устата му, за да му подаде въздух.
Джордино се показа наполовина от дупката.
— Защо се забави толкова?
— Ами такъв ми е късметът — отвърна Пит между глътките въздух. — Винаги избирам погрешната лента на пътя, погрешната опашка в банката и най-огромния човек в света, с когото да се сбия. Какво стана с твоя човек?
— Завързах го здраво с електрически проводник за осветлението, който отрязах от тавана. — Джордино погледна към неподвижното тяло на дъното на камерата и очите му зад маската се разшириха. Той загледа Пит с нарастващо уважение. — Треньорите на Националната футболна лига знаят ли, че съществува такъв екземпляр?
— Ако знаеха, той щеше да е номер едно в селекцията — отвърна Пит, чувствайки как сърцето му се укроти и дишането му стана равномерно. — Вземи им ножовете и всяко друго оръжие, каквото намериш. После ми намери още електрически проводник, за да завържем и този тук, преди да се е свестил и да е разцепил планината на две. Не им слагай маските, нека зрението им остане замъглено.
Джордино завърза краката и ръцете на гиганта с шнура и го спусна през отвора в пукнатината под камерата. После свали една-две тежести от коланите и на двамата, за да увеличи малко плавателността на телата им с цел да улесни влаченето им през тунела. Взе и ножовете им. У по-дребния мъж намери и един малък пистолет, който изстрелваше къса стрела с шип в единия й край.
Докато Джордино се занимаваше с пленниците, Пит свали голяма найлонова мрежеста торба от колана си с тежести и откопча металната катарама в горния й край. После вдигна поглед към зловещия черен череп с празни очни кухини. Запита се дали черепът не носи проклятие? И какви ли дълбоки тайни крие?
Въпреки че беше идеалист по природа, у Пит надделяваше практическата страна. Макар да беше мечтател, той не вярваше в митове и народни приказки. Ако предмет или схващане не можеше да се види, пипне или разбере, за него той не съществуваше. Ако не се намираше петдесет метра под вода, щеше да се изплюе в очите на обсидиановия череп. Но тъй като черепът беше брънка във веригата от загадки, той беше твърдо решен да го предаде в ръцете на хора, които могат да го изследват както трябва.
— Извинявай, приятел — прошепна Пит на черепа толкова тихо, че Джордино не го чу, — но е време да бъдеш разкрит.
Той го вдигна много внимателно от пиедестала му и го пусна в торбата. На тази дълбочина тежестта му почти не се усещаше, но излезеше ли над водата, сигурно щеше да тежи най-малко двайсет килограма, помисли си Пит. След като хвърли последен поглед на камерата, на надписите на стените и на прекатурените по време на борбата, но все още светещи прожектори, той се гмурна с главата надолу през дупката, като внимаваше да не удари и счупи черепа в твърдата скала. Джордино вече беше издърпал двамата водолази в тунела. Гигантът се бе свестил и се мъчеше да се освободи от електрическия шнур, омотан около глезените му и прилепващ плътно ръцете му за огромното му тяло.