Иви Тан, която се бе качила на „Полар сторм“ в Монтевидео, Уругвай, където корабът бе спрял по пътя си за Антарктида, седеше на един стол и водеше записки в бележника си. Писателка на научна и техническа литература и фотографка, Иви беше дошла на кораба с цел да напише материал за национално научно списание. Беше хубава жена с дълга, копринена черна коса, родена и израснала на Филипините. По едно време тя вдигна глава към капитан Гилеспи, който оглеждаше с бинокъл ледените блокове пред кораба, и го попита:
— Възнамерявате ли да свалите на сушата екипа от научните работници, за да изследват морския лед?
Гилеспи свали бинокъла си и кимна.
— Това е всекидневна практика. Понякога по три пъти през арктическия ден глациолозите слизат на леда, за да вземат проби и данни, които после изследват в корабната лаборатория. Освен това записват и физическите свойства на леда и морската вода, докато плаваме от обект на обект.
— Нещо специално ли търсят?
— Джоуел Роджър, главният учен на експедицията, ще ви обясни по-добре от мен. Но първостепенната задача на проекта е да се определи динамичното въздействие на настоящата тенденция на затопляне, която стопява морския лед покрай континента.
— Научен факт ли е, че ледът намалява? — попита Иви.
— През антарктическата есен, която трае от март до май, континентът започва да замръзва и да се покрива с лед. Навремето ледените блокове са се разпростирали от сушата навътре в морето и са образували пояс, двойно по-широк от Австралия. Днес обаче морският лед се оттегля от морето и не е толкова дебел и широк както преди. То и зимите вече не са толкова студени, каквито са били през петдесетте и шейсетте години на миналия век. Поради тенденцията на затопляне една основна брънка във веригата на Антарктическо море се скъса.
— Като се започне с едноклетъчните водорасли, които виреят по долната страна на ледените блокове — изрази познания Иви.
— Научили сте си урока — усмихна се Гилеспи. — Без водорасли за вечеря няма да има крил — едни малки скаридоподобни организми, които на свой ред осигуряват прехранването на всяко животно и риба в тези южни води, от пингвините до китовете и другите морски бозайници.
— В тях включвате и тюлените, нали?
— Точно така.
Иви отмести поглед към залива Окума, който разделяше Ледената бариера Рос и полуострова Едуард VII.
— Как се нарича онази планинска верига на юг?
— Рокфелер. Тя е разположена между планините Фрейзиър и Нилсън.
— Красива гледка — отбеляза Иви, възхищавайки се на заснежените върхове, които блестяха под яркото слънце. — Мога ли да използвам бинокъла ви?
— Разбира се.
Иви фокусира обектива върху комплекс от големи постройки, издигащи се покрай висока като кула сграда, само на три километра на юг от кораба, в една закътана част на залива Окума. Различи аеродрум зад постройките и бетонен кей, навлизащ в залива. Голям товарен кораб бе вързан за кея и се разтоварваше от висок кран.
— Онова там, в основата на планината Фрейзиър, изследователска станция ли е?
Гилеспи се вгледа в посоката, накъдето бе насочен бинокълът.
— Не, това е минно съоръжение, притежавано и експлоатирано от един голям конгломерат, чието седалище е в Аржентина. Те вадят минерали от морето.
Иви свали бинокъла и се обърна към капитана.
— Не знаех, че това е възможно.
— Научих от нашия геолог Боб Марис, че те разработвали нов начин за извличане на злато и други ценни минерали от морската вода.
— Странно, че за първи път чувам за това.
— Операцията им е много поверителна. Повече от това не можем да се приближим дотам, тъй като патрулните им катери ще ни прогонят. Но се носи слух, че вършат тази работа чрез нов научен метод, наречен нанотехнология.
— Защо са дошли в толкова отдалечен район като Антарктика? Защо не го изпробват край някой бряг или пристанище, където има лесен достъп до транспорт?
— Според Марис замръзналата вода концентрира морската сол и я изтласква в по-дълбоки води. Изкопните работи стават по-ефикасни, когато солта се премахне… — Капитанът млъкна и огледа ледения блок оттатък носа. — Извинете, госпожице Тан, но право пред нас се появи айсберг.