Айсбергът се издигаше от плосък паков лед като пустинно плато, покрито с бяла пелена. Стръмните му стени се показваха на височина над трийсет метра от морската повърхност. Ослепително ярък поради слънцето и съвършено ясното небе, айсбергът изглеждаше девствен и неопетнен от човек, животно или растителен свят. „Полар сторм“ се приближи до леденото възвишение от запад и Гилеспи нареди на кърмчията да постави кораба на автоматично управление по курс към най-близкия му край. Кърмчията сръчно заборави с ръчките и бутоните на широкия команден пулт и насочи ледоразбивача под ъгъл седемдесет и пет градуса наляво спрямо айсберга, като в същото време наблюдаваше и ехолота за някой подводен издатък от ледения блок. Корпусът на ледоразбивача беше построен така, че да издържа на силен удар от плътен лед, но Гилеспи не искаше да причинява дори най-незначителна щета на стоманената му обшивка.
Корабът се движеше на по-малко от триста метра покрай айсберга — безопасно разстояние, но недостатъчно за екипажа и изследователите на външната палуба да виждат добре извисяващите се високо ледени скали. Гледката беше необикновена и прекрасна. Скоро ледените палисади останаха назад, след като корабът заобиколи огромната маса и се насочи към открития паков лед отвъд тях.
Изведнъж срещу тях изникна друг плавателен съд, останал скрит дотогава зад айсберга. Гилеспи с удивление разпозна в него подводница. Подводният съд плаваше през открит канал между ледовете, точно пред огромния нос на ледоразбивача в посока отляво надясно.
Кърмчията реагира още преди да чуе издадените от Гилеспи команди от мостика. Той мигом схвана положението, прецени скоростта на подводницата и веднага включи огромния ляв дизелов двигател на ледоразбивача на ход пълен назад. Беше разумна маневра от негова страна, такава, която би спасила лайнера „Титаник“ на параходната компания „Уайт стар“. Вместо да реверсира и двата двигателя едновременно, в напразен опит да спре инерцията на огромния ледоразбивач, той остави десния двигател на преден ход, като само намали оборотите до средно положение. С единия гребен винт, въртящ се напред, а другия — назад, „Полар сторм“ започна да завива много по-остро, отколкото би станало само чрез завъртане на кормилото. Всички на мостика стояха като хипнотизирани, когато посоката на носа бавно се измести под ъгъл спрямо корпуса на подводницата и се насочи към дирята зад кърмата й.
Нямаше време за предупреждение и връзка между двата плавателни съда. Гилеспи грабна вътрешния телефон и нареди на екипажа и изследователите да се хванат здраво в очакване на сблъсък. На мостика настъпи сдържана възбуда.
— Хайде, миличък — замоли се кърмчията, — завърти се, завърти се!
Иви гледаше като онемяла няколко минути, преди мисълта й за работа да надделее над всичко друго. Тя бързо извади фотоапарата от калъфа, настрои го и започна да снима. През далекомера не забеляза никой от екипажа на подводницата да стои изправен в бойната рубка. Тя спря, за да пренастрои фокуса и точно тогава видя как подводницата плъзна нос под паковия лед и бързо започна да се спуска под водата.
Разстоянието между двата плавателни съда се скъсяваше все повече. Гилеспи беше сигурен, че подсиленият нос на ледоразбивача ще се удари в корпуса на подводницата. В този момент обаче подводният съд рязко се стрелна напред. Тази маневра, както и бързата реакция на кърмчията и способността на „Полар сторм“ да извършва остри завои, показаха нагледно разликата между разминаване на косъм и трагедия.
Гилеспи се втурна към дясното крило на мостика и погледна надолу, изпълнен с мисълта за най-лошото. Подводницата току-що се беше потопила под водата, когато носът на ледоразбивача се изви над кърмата й и мина покрай кормилото и гребните й винтове на разстояние по-малко от дължината на обикновена кухненска маса. Капитанът не можеше да повярва, че двата плавателни съда не се сблъскаха. Странната подводница изчезна от поглед, оставяйки след себе си само леко вълнение. После ледената вода отново стана гладка като огледало, сякаш там никога не се беше гмуркала подводница.
— Боже мой, какво щеше да стане! — промълви кърмчията с въздишка на облекчение.
— Откъде изникна тази подводница? — попита Иви, като свали фотоапарата си. — На чий флот принадлежи?
— Не видях никакви опознавателни знаци — каза кърмчията. — Не приличаше на нито една от подводниците, които съм виждал.
На мостика дотича първият помощник-капитан Джейк Бъши.