— Какво стана, капитане?
— Едва не се сблъскахме с подводница.
— Ядрена подводница тук, в залива Маргьорит?! Шегувате се.
— Капитанът не се шегува — обади се Иви. — Имам снимка за доказателство.
— Не беше ядрена — поясни бавно Гилеспи.
— Видя ми се стар модел — добави кърмчията, като сведе поглед към ръцете си, забелязвайки за първи път, че треперят.
— Поемете мостика — нареди капитанът на Бъши. — Поддържайте курс към онзи леден връх, на една миля вдясно от носа. Там ще свалим изследователите. Аз отивам в каютата си.
Иви и Бъши забелязаха разсеяния и изумен израз по лицето на Гилеспи, който се обърна и заслиза по трапа към долната палуба. Той беше изцяло отдаден на морето и любител на морската история. Покрай напречните прегради в каютата му се издигаха етажерки, пълни с книги за морето. Погледът му пробяга по заглавията и се спря на един справочник за стари плавателни съдове.
Седна на едно от удобните кожени кресла и заразгръща страниците, докато не стигна до една снимка в средата на книгата. Тя изобразяваше същия плавателен съд, който се бе появил изневиделица. Беше сниман в надводно положение недалече от каменист бряг. Обяснението под нея гласеше:
Единствената известна снимка на U-2015, една от двете подводници от аналогичен клас, служили по време на Втората световна война. Бързоходен съд, който може да се задържи под вода за неопределен период от време и да прекоси почти половината свят, преди да излезе на повърхността за дозареждане.
По-нататък в обяснителната бележка се казваше, че U-2015 е била видяна за последен път край брега на Дания и е изчезнала някъде в Атлантическия океан. Официално е вписана в графата „Неизвестна съдба“.
Гилеспи не можеше да повярва на очите си. Струваше му се невъзможно, макар да знаеше, че е самата истина. Странният подводен съд без отличителни знаци, който „Полар сторм“ за малко не прати на дъното на залива, се оказа нацистка подводница от една война, свършила преди петдесет и шест години!
10.
След продължителен разговор между адмирал Сандекър, главния директор на НЮМА, и Франсис Рагсдейл, наскоро назначения директор на ФБР, беше договорено Пит, Джордино и Пат О’Конъл да дойдат във Вашингтон, за да информират правителствените следователи за поредицата от странни събития, станали в рудника „Рай“. В дома на Пат, намиращ се близо до Пенсилванския университет във Филаделфия, бяха пратени агенти на ФБР за да вземат и заведат дъщеря й в безопасна къща извън Вашингтон, където скоро щеше да отиде и майка й. Агенти заминаха и за Телърайд, за да закарат Луис и Лиза Маркес и двете им малки дъщери на тайно място на Хаваите.
Ескортирани от няколко заместник-шерифи, благодарение на любезното съдействие на шериф Игън, тримата — Пит, Джордино и Пат — се качиха на борда на реактивен самолет на НЮМА и отлетяха за столицата. Когато боядисаният в тюркоазен цвят летателен апарат „Чесна Ситейшън Ултра V“ направи завой над покритите със сняг върхове на планината Сан Хуан и се отправи на североизток, Пат се отпусна на кожената седалка и се пресегна да хване ръката на Пит.
— Сигурен ли си, че дъщеря ми е в безопасност?
Той й се усмихна и нежно стисна ръката й.
— За стотен път ти казвам, че тя е в сигурните ръце на ФБР. Само след няколко часа ще я държиш в прегръдките си.
— Не мога да си представя, че ще трябва да живеем като преследвани животни до края на дните ни.
— Няма такава вероятност — увери я Пит. — Веднъж бъдат ли изтръгнати, арестувани и осъдени всички от Четвъртата империя, ние ще се върнем отново към нормалния си живот.
Пит погледна към Джордино, който беше заспал още преди колесниците да отлепят от пистата.
— Той май използва всеки удобен случай, за да си подремне, нали?
— Ал може да спи навсякъде по всяко време. Като котарак е — отвърна Пит и повдигна върховете на пръстите й до устните си. — Ти също трябва да подремнеш малко. Жива заспала си.
Това беше първият израз на загриженост от страна на Пит към нея, откакто се бяха запознали, и по тялото на Пат се разля приятна топлина.
— Съзнанието ми е прекалено напрегнато, за да чувствам умора. — Тя извади от пътната чанта бележника си. — Ще използвам полета, за да започна първоначалните анализи на надписите.
— В задната кабина има компютър, ако мислиш, че ще ти е от полза.