— Признавам, че надеждата още не ме е напуснала — каза Пърлмутър, — но доведох Дърк по друга причина. Дърк, ще покажеш ли на госпожа Мендър-Хъстед какво има в кутията?
— Наричайте ме Кристин. Прекалено дълго е обръщението с тия две фамилни имена — моминското и съпружеското ми.
— Винаги ли сте живели във Вирджиния? — поинтересува се Пит, докато отваряше дървената кутия.
— Аз съм шесто поколение калифорнийци, много от които все още живеят в Сан Франциско или околностите му. Имах щастието да се омъжа за човек от Вирджиния, който работеше като специален съветник на трима президенти.
Пит се смълча, запленен от черния череп, поставен върху полицата над запалената камина. После бавно като в транс отвори капака на кутията. Извади своя череп, стана и отиде да го сложи до другия.
— Боже мой! — ахна Кристин. — Не съм и сънувала, че може да съществува още един такъв.
— Нито пък аз — отвърна Пит, като оглеждаше двете обсидианови творения.
— Доколкото мога да кажа, гледайки ги с просто око, те са съвършени дубликати, напълно еднакви по форма и материал. Дори по размери изглеждат съвсем еднакви. Сякаш са излезли от един и същ калъп.
— Кажете ми, Кристин — заговори я Пърлмутър с чаша чай в ръка, — какво знаете от прабаба си за историята на този череп?
Тя го погледна така, сякаш й бе задал най-тъпия въпрос.
— Нали вече ти казах, че е бил намерен на един кораб, скован от ледове, на име „Мадрас“. Пътувал от Бомбай за Ливърпул, натоварен с трийсет и седем пътника, четирийсет души екипаж, и най-различен товар — чай, коприна, подправки, порцелан. Прабаба ми и прадядо ми намерили черепа в един килер за провизии, където имало и други древни артефакти.
— Мисълта ми беше дали са открили някакъв писмен документ, от който да са разбрали как са се озовали тези артефакти на борда на „Мадрас“.
— Зная със сигурност, че черепът и другите предмети не са били натоварени на борда в Бомбай. Били са намерени от екипажа и пътниците едва когато корабът е спрял край някакъв пуст остров, за да се запаси с питейна вода. Подробностите били описани в корабния дневник.
Предчувствайки най-лошото, Пит попита:
— Защо „били“?
— Защото капитан Мендър не задържал дневника у себе си. Предсмъртното желание на капитана на „Мадрас“ било той да бъде предаден на собствениците на кораба. Прадядо ми изпълнил желанието му, като изпратил по куриер дневника в Ливърпул.
Пит изпита чувството, че се е блъснал в тухлена стена, задънваща улица.
— Знаете ли дали собствениците на „Мадрас“ са изпратили експедиция, която да потърси изоставения кораб и да проследи обратния път на артефактите?
— Оказало се, че първите собственици продали търговското си дружество, преди капитан Мендър да изпрати дневника — поясни Кристин. — Новият управител изпратил експедиция от два кораба да търси „Мадрас“, но те изчезнали безследно заедно с целите екипажи.
— Значи няма останали никакви писмени документи — каза обезсърчен Пит.
Очите на Кристин светнаха.
— Не съм казала подобно нещо.
Той се вторачи във възрастната жена, опитвайки се да отгатне нещо в очите й.
— Но…
— Прабаба ми е била много будна жена — прекъсна го Кристин. — Преписала на ръка корабния дневник на „Мадрас“ преди съпругът й да го изпрати в Англия.
Тези думи обляха Пит като слънчева светлина, проникнала през черен облак.
— Дали ще е възможно да го прочета?
Кристин не отговори веднага. Стана, отиде до старото писалище, наследено от корабния капитан, и вдигна глава към картината, окачена на дъбовата ламперия. Тя изобразяваше мъж, седнал в кресло с кръстосани ръце и крака. Макар половината му лице да бе скрито под брада, личеше, че има хубави черти. Изглеждаше едър човек, тъй като тялото и раменете му изпълваха цялото кресло. Изправената зад него жена, с ръка върху рамото му, беше дребна, с изразителни кафяви очи. И двамата носеха облекла от деветнайсети век.
— Това са капитан Брадфорд и Роксана Мендър — каза някак замечтано тя, сякаш се бе пренесла във времето, в което никога не бе живяла. После се обърна и погледна към Пърлмутър. — Сейнт Джулиан, мисля, че моментът настъпи. Прекалено дълго държах техните документи и писма от сантиментални чувства. По-добре е да бъдат помнени от другите, които да четат и извличат полза от историята. Считай колекцията за твоя на цена, предложена от теб.