Пърлмутър скочи от креслото с лекотата на атлет и прегърна Кристин.
— Благодаря ви, мила госпожо. Обещавам ви, че всичко ще бъде запазено и съхранено в архивите за бъдещите историци.
Кристин отиде до изправения до камината Пит.
— А за вас, господин Пит, имам подарък. Поверявам ви моя обсидианов череп. Сега, след като имате два еднакви черепа, какво ще правите с тях?
— Преди да отидат в музея за древна история, те ще бъдат изследвани и анализирани в лаборатория, за да се види откога датират и дали са свързани с древна цивилизация.
Тя задържа погледа си дълго върху черепа, с който щеше да се раздели, и дълбоко въздъхна.
— Не ми се иска да напуска дома ми, но като знам, че отива в грижовни ръце, ми става по-леко. Знаете ли, хората винаги са гледали на него като на предвестник на нещастия и трагедии. Но от мига, в който Роксана го е пренесла по топящите се ледове до кораба на съпруга си, той е донесъл само добро на семейство Мендър.
По обратния път за Вашингтон Пит започна да чете корабния дневник на „Мадрас“, преписан дума по дума с четливия и леко наклонен почерк на Роксана Мендър в бележника й с кожена подвързия. Въпреки гладкото возене на ролса, той трябваше да вдига глава и да поглежда в далечината, за да не му прилошее.
— Попадна ли на нещо интересно? — попита го Пърлмутър, докато минаваха по моста „Джордж Мейсън“ над река Потомак.
Пит отмести поглед от бележника.
— Да, попаднах. Сега вече знаем не само приблизителното място, на което екипажът на „Мадрас“ е намерил черепа, но и много, много повече.
12.
Ролс-ройсът спря пред стар самолетен хангар, част от който Пит бе приспособил за свой дом, разположен в най-отдалечения и пустеещ край на Вашингтонското международно летище. Занемареният на вид хангар, строен през 1936 година, изглеждаше като отдавна неизползваем. Плевели опасваха ръждясалите му стени, прозорците бяха плътно заковани с дъски.
Хюго току-що се бе измъкнал иззад волана, когато двама тежковъоръжени мъже с камуфлажни униформи, паднали сякаш от небето, застанаха до колата с насочени автоматични оръжия. Единият се облегна отстрани на прозореца, а другият се изправи лице в лице с Мълхоланд, сякаш го предизвикваше да направи заплашително движение.
— Един от вас трябва да е Дърк Пит — каза рязко той, взирайки се в задната седалка.
— Аз съм.
Охранителят огледа за миг лицето му.
— Легитимирайте се, господине. — Не беше молба, а заповед.
Пит извади служебната си карта от НЮМА и мъжът свали оръжието си и се усмихна.
— Извинете за притеснението, но имаме заповед да охраняваме вас и собствеността ви.
Пит предположи, че мъжете са от някоя малко известна федерална охранителна фирма, подбрала служители, специално обучени да охраняват високопоставени държавни личности, чийто живот е застрашен.
— Благодарен съм ви за загрижеността.
— Кои са другите двама господа?
— Добри приятели.
Охранителят подаде на Пит малка алармена система с устройство за далечно командване.
— Моля, носете я с вас през цялото време, докато сте си вкъщи. При най-малкото съмнение за опасност, натиснете предавателния бутон. Ние ще откликнем след двайсет секунди.
Охранителят не каза името си, а и Пит не го попита.
Мълхоланд беше отворил багажника и Пит извади пътната си чанта. В този момент забеляза, че двамата охранители бяха изчезнали. Огледа около хангара, а после и празните полета встрани от главната писта. От мъжете нямаше и следа, сякаш никога не се бяха появявали. Пит реши, че са се скрили някъде под земята.
— Ще кажа на Хюго да се отбие в главното управление на НЮМА да остави там обсидиановите черепи — каза Пърлмутър.
Пит постави ръка върху рамото на Мълхоланд.
— Занеси ги много внимателно в лабораторията на шестия етаж и ги предай на дежурния лаборант. Името му е Хари Матюс.
Мълхоланд се усмихна леко, което беше равносилно на широка усмивка на друг човек.
— Ще гледам да не ги изпусна.
— Довиждане, Сейнт Джулиан. И благодаря ти.
— Няма защо, момчето ми. Мини някой път на вечеря у дома.
Пит изпроводи с поглед стария ролс-ройс, който потегли, вдигайки облак прах след себе си по черния път, водещ към аварийния портал на летището. После погледна към върха на стар електрически стълб, където беше монтирана камера за наблюдение. Може би тя беше записала движенията на безследно изчезналите охранители и щеше да задоволи любопитството му.