С малко устройство за далечно командване той изключи цялата алармена система в хангара и отвори вратата, която изглеждаше така, сякаш не беше отваряна от Втората световна война. Метна чантата си пред рамо и прекрачи прага. Вътрешността беше защитена от прах и тънеше в мрак. Отникъде не проникваше лъч светлина. Той затвори вратата и натисна ключа за осветлението, което обля хангара с ярка светлина и призма от цветове.
Подът, боядисан с лъскава бяла епоксидна боя, беше зает с подредени в редица петдесет старинни и класически автомобили в най-различни ярки цветове; друга редица включваше един немски реактивен самолет от Втората световна война и един тримоторен „Форд“ от началото на 1930-те години, наричан „Тенекиената гъска“. До едната стена върху поставени на по-високо ниво релси стоеше железопътен вагон от началото на века. И като завършек на жанрова картина се явяваше излята от чугун вана с монтиран на нея извънбордов двигател и надуваем сал с импровизирана кабина и мачта. Цялата колекция се „охраняваше“ от висок стълб тотем на индианското племе хайда.
Пит спря, за да огледа смесената си колекция и регистрационните табели на старите модели коли, които висяха от високия сводест таван. Доволен, че всичко си беше на мястото, той се качи по витата стълба от ковано желязо до апартамента си на горния етаж.
Жилището му беше същински морски музей. В остъклени витрини бяха подредени модели на кораби, дървени щурвали с ръкохватки, кутии с компаси, корабни камбани и медни и месингови водолазни каски. Всекидневната стая, студиото, спалнята с банята и кухня трапезарията заемаха площ от не повече от сто квадратни метра.
Макар да беше капнал от умора, той разопакова багажа си и хвърли мръсните си дрехи на пода на малък килер, където се помещаваха пералната и сушилният шкаф. После влезе в банята и си взе дълъг душ, като насочи горещата струя към едната стена на кабинката, а той легна по гръб и опря вдигнатите си крака в единия ъгъл. Малко по-късно, тъкмо се бе отпуснал с чаша текила „Хуан Хулио“ с лед, когато корабната камбана на вратата му извести за посетител пред входа на хангара.
Пит погледна един от четирите монитора, монтирани между библиотечните лавици, и разпозна заместник-директора на НЮМА Руди Гън. Натисна бутон на устройството за далечно командване и се провикна:
— Влизай, Руди, горе съм.
Гън се качи по стълбите и влезе в апартамента. Гън беше дребен на ръст, с оредяваща коса и дебели стъкла на очилата си с рогова рамка на римския си нос. Бивш командир във Военноморските сили и пръв в групата във Военноморската академия, Гън беше високоинтелигентен и много уважаван сред колегите си от НЮМА. Сините му очи изглеждаха уголемени от увеличителните стъкла на очилата му, а лицето му имаше леко разсеян израз.
— Двама души с автоматични пушки и маскировъчно облекло ми изкараха акъла, докато докажа, че съм твой приятел от НЮМА.
— Идея на адмирал Сандекър.
— Знаех, че се е обърнал към някаква охранителна фирма, но нямах представа, че тия момчета притежават магическа сила и могат да се появяват от въздуха. Липсваше само облак дим.
— Вършат си добре работата — каза Пит.
— Запознат съм с положението в Телърайд — продължи Гън, като се настаняваше в едно от креслата. — В града се говори за теб, че животът ти не струва само два цента.
Пит донесе чаша изстуден чай от кухнята. Гън рядко пиеше питие с алкохол, освен бира от време на време.
— Но не и за шегаджиите от Четвъртата империя. Подозирам, че няма да си спестят никакви разноски, докато не ме пратят в гроба.
— Позволих си волността да преобърна някой и друг камък. — Гън замълча и преполови половината чаша с чай. — Срещнах се с едни приятели от ЦРУ…
— Какъв интерес може да проявява ЦРУ към едно вътрешно престъпление?
— Те подозират, че убийците, на които си се натъкнал в рудника „Рай“, може би членуват в международен престъпен синдикат.
— Предполагат, че са терористи?
Гън поклати глава.
— Не са религиозни или култови фанатици. Но планът им е все още тайна. Никой от оперативните служители на ЦРУ, нито от агентите на Интерпол още не е могъл да проникне в организацията им. Всички чуждестранни разузнавателни агенции знаят, че такава съществува. Но откъде се ръководи, кой я контролира, за това няма никакви улики. Убийците се появяват, както е станало в Телърайд, взимат своите жертви и изчезват.