Руди Гън трескаво си водеше бележки и не си направи труда дори да вдигне поглед.
Пит се приближи зад Пат О’Конъл, сложи ръка върху рамото й и прошепна в ухото:
— Стана по-скоро, отколкото си мислеше.
— Обожавам мъжете, които изпълняват обещанията си. — Тя го потупа свойски по ръката, без да се притеснява от останалите. — Ела да седнеш до мен. Малко ме плашат всички тия важни правителствени особи.
— Уверявам ви, доктор О’Конъл — обади се Сандекър, — че ще си тръгнете от тази зала, без да е паднал косъм от главата ви.
Пит издърпа стол до нейния и седна, а Джордино се настани до Гън.
— Изпуснахме ли нещо съществено? — попита Пит.
— Доктор О’Конъл ни разказа за черепа и подземната камера — отвърна Сандекър, — а Кен Хелм тъкмо се готвеше да ни запознае с доклада върху първоначалните резултати от аутопсията на труповете, изпратени от Телърайд.
— Няма много за казване — заговори бавно Хелм. — Трудно беше да се стигне до положителен резултат само по зъбите им. Предварителните изследвания предполагат, че зъбите им са правени от южноамерикански зъболекари.
Пит изрази съмнение.
— Нима вашите хора могат да различават зъботехниката на различните страни?
— Добрият лекар по съдебна медицина, специализирал в тази област, често може да назове дори града, където е правена пломба.
— Значи те са от чужда националност — отбеляза Джордино.
— Направи ми впечатление, че английският им е малко странен — каза Пит.
Хелм го погледна над очилата си.
— Наистина ли?
— Беше перфектен, без американски акцент, макар и двамата да говореха носово като в Ню Ингланд.
Литъл записа нещо в жълтия си бележник, после заговори:
— Господин Пит, командир Гън ни осведоми, че убийците, които сте задържали в Телърайд, са се представили за членове на Четвъртата империя.
— Която нарекоха още „Новата съдба“.
— Както вече вие и командир Гън сте предположили, Четвъртата империя може би е приемник на Третия райх.
— Всичко е възможно.
Джордино извади огромна пура от малкото си джобче и я завъртя пред устните си, без да я пали, съобразявайки се с хората край масата, които не пушеха. Сандекър му хвърли убийствен поглед, като видя, че етикетът й е същият като на специалните пури от личния му запас.
— Аз не съм много умен — вметна скромно Джордино, който след университета „Хъмбъл Хърбърт“ беше завършил Военновъздушната академия трети по успех в класа — и вероятно затова не мога да си обясня как така една организация, с пръсната по цял свят армия от елитни убийци, може да действа години наред, без най-добрите разузнавателни служби в света да разберат кои са те и какво се готвят да предприемат.
— Аз пръв съм готов да призная, че сме поставени в затруднено положение — отвърна честно Хелм от ФБР. — Доколкото знам, престъпленията без мотиви са най-трудните за разрешаване.
Литъл кимна в знак на съгласие.
— Допреди вашето стълкновение с онези хора в Телърайд никой, който се е изпречвал на пътя им, не е останал жив, за да опише какво е ставало.
— Благодарение на Дърк и доктор О’Конъл сега имаме следа, по която да вървим — отбеляза Гън.
— Няколко овъглени зъба едва ли могат да се нарекат следа — вметна Сандекър.
— Вярно — съгласи се Хелм, — но имаме и загадката на онази камера в рудника „Рай“. Щом те стигат до такива крайности, за да попречат на учените да изследват надписите, убиват невинни хора и се самоубиват, когато ги арестуват, значи трябва да имат някакъв сериозен мотив.
— Защо — заговори Пит — не се спират пред нищо, за да попречат да се разкрие смисълът на надписите?
— Не могат да преливат от радост от създалото се положение — вметна Гън. — Та те загубиха шестима от професионалните си убийци и не успяха да осигурят снимки на тия надписи.
— Странно, че такава обикновена археологическа находка взе толкова жертви — отбеляза Сандекър с безизразно лице.
— Съвсем не е обикновена находка — побърза да възрази Пат. — Ако не се окаже някаква измислица, скалъпена от някогашни рудокопачи, може би ще станем свидетели на археологическата находка на века.
— Успя ли да разчетеш някой от символите? — попита Пит.
— След като изследвах повърхностно записките си, мога да ви кажа само, че символите представляват азбука. Всеки писмен знак изразява отделен звук. Нашата азбука например има двайсет и шест символи. Символите в камерата предполагат азбука от трийсет букви плюс дванайсет символа, представляващи цифри, които разчетох като много напреднала математическа система. Които и да са били онези хора, те са открили нулата и са смятали със същия брой символи, с които смята и съвременният човек. Докато не ги програмирам в компютър и не ги проуча задълбочено, не мога да ви кажа нищо повече.