— Според мен сте се справили изключително добре с оглед малкото, с което разполагате, и за кратко време — похвали я Хелм.
— Уверена съм, че ще можем да разчетем смисъла на надписите. За разлика от сложните писмени системи на египтяните, китайците или критяните, които още не са дешифрирани, тази изглежда уникална по простотата си.
— Смятате ли, че обсидиановият череп, намерен в същата камера, има връзка с надписите? — попита Гън.
Пат поклати глава.
— Не мога да кажа нищо определено. Възможно е и той като кристалните черепи, открити в Мексико и Тибет, да е направен с ритуална цел. Някои хора — не официално признати археолози, бързам да уточня — смятат, че кристалните черепи са изработвани в комплект от тринайсет броя, които могат да записват вибрации и да ги фокусират в холографни изображения.
— Вие вярвате ли в това? — попита я Литъл сериозно.
Пат се разсмя.
— Не, аз съм доста прагматична. Предпочитам да имам необоримо доказателство, преди да правя произволни теории.
Литъл се замисли и пак я запита:
— Мислите ли, че обсидиановият череп…
— Черепи — поправи го Пит.
Пат го изгледа въпросително.
— Откога станаха повече от един?
— От вчера следобед. Благодарение на мой добър приятел, Сейнт Джулиан Пърлмутър, се сдобих с още един.
Сандекър го погледна настоятелно.
— Къде е той сега?
— Заедно с онзи от Телърайд беше занесен в химическата лаборатория на НЮМА за анализ. Обсидианът явно не може да бъде датиран чрез обикновени средства, но изследване с инструментариум може и да ни каже нещо за онези, които са сътворили черепите.
— Знаеш ли откъде е другият? — попита Пат, изгаряща от любопитство.
Без да навлиза в излишни подробности, Пит разказа как черепът бил намерен в изоставения товарен кораб „Мадрас“ от екипажа на „Паловерде“ в Антарктика. После разказа и за срещата си с Кристин Мендър-Хъстед.
— А тя каза ли ти къде пътниците и екипажът на „Мадрас“ са намерили черепа?
Пит поизмъчи и нея, и останалите присъстващи, като забави отговора си. Накрая отвърна:
— Според корабния му дневник, „Мадрас“ е пътувал от Бомбай за Ливърпул, когато бил връхлетян от силен ураган…
— Циклон — поправи го Сандекър. — За мореплавателите урагани се надигат само в Атлантическия и Източния Тихи океан. Тайфуните — в Западния Тихи океан, а циклоните бушуват в Индийския океан.
— Приемам забележката — въздъхна Пит. Адмирал Сандекър обичаше да изразява неизчерпаемия си резерв от безполезни подробности, свързани с морето. — Та както казах, „Мадрас“ бил застигнат от силна буря и вълнение, които продължили близо две седмици. Корабът се отклонил далече на юг от курса си. Когато вятърът и вълнението утихнали, се оказало, че бидоните с питейна вода били пробити от силните удари и почти целият запас от вода изтекъл. Тогава капитанът прегледал морските си карти и решил да спре край верига от голи и ненаселени острови в субантарктическия южен Индийски океан. Известни сега като островна група Крозе, те представляват малка презокеанска територия на Франция. Капитанът спуснал котва край малък остров, наречен Сен Пол, който имал много скалист бряг, а в средата се издигал вулкан. Докато моряците поправяли бидоните и ги пълнели с вода от поток, един от пътниците — английски полковник от армията, пътуващ за родината си заедно с жена си и двете си дъщери след десетгодишна служба в Индия, решил да половува малко на острова.
Единственият дивеч там били тюлени и пингвини, но полковникът мислел, че островът гъмжал от четириног дивеч. След като изкачил високия близо триста метра вулканичен хълм, той и приятелите му се натъкнали на пътечка от камъни, загладени от времето. Те тръгнали по нея и стигнали до изсечен в скалата отвор във формата на свод. Влезли вътре и видели коридор, навлизащ дълбоко в хълма.