— Дали е бил открит и проучван оттогава? — вметна Гън.
— Възможно е — предположи Пит. — Помолих Хирам Йегър да провери. Освен необслужвана метеорологическа станция, експлоатирана от австралийци в периода от 1978-ма до 1997-ма и наблюдавана от изкуствени спътници, островът бил напълно необитаем. Ако техните метеоролози са открили нещо в хълма, те не са го огласили. Всички писмени данни са чисто метеорологически.
Литъл се наклони към масата прехласнат.
— И какво станало после?
— Полковникът изпратил един от групата си обратно на кораба да вземе фенери. Едва тогава посмели да влязат. Видели, че коридорът е гладко изсечен в скалата и се спуска под лек наклон от трийсет метра, свършвайки в малка кухина с десетки странни и древни на вид скулптури. Неразгадаеми надписи били гравирани в стените и тавана на камерата.
— Преписали ли са надписите? — поинтересува се Пат.
— В капитанския дневник нямаше записан нито един символ — отвърна Пит. — Единственият чертеж е груба карта на входа на камерата.
— А находките? — попита Сандекър.
— Те са все още на борда на „Мадрас“ — поясни Пит. — Роксана Мендър, съпругата на капитана на китобойния кораб, споменава за тях в дневника си. Едната от тях тя описва като сребърна урна. Другите били бронзови и глинени скулптури на странни животни, които тя не била виждала. Спазвайки закона за спасяване на морско имущество, съпругът й и екипажът на „Паловерде“ възнамерявали да свалят всичко ценно от кораба, но паковият лед започнал да се пропуква и те трябвало бързо да се върнат на техния кораб. Взели само обсидиановия череп.
— Значи още една камера, този път с артефакти — отбеляза Пат, загледана напред, сякаш виждаше нещо отвъд залата. — Колко ли още такива има, скрити някъде по света?
Сандекър хвърли язвителен поглед към Джордино, който дъвчеше парченце тютюн от огромната си пура.
— Изглежда, че тази работа е само за нас — каза той, като отмести поглед от ниския италианец и го спря върху Гън. — Руди, веднага щом можеш, организирай две експедиции. Едната да търси „Мадрас“ в Антарктика, а другата да проучи камерата, открита на остров Сен Пол от пътниците на „Мадрас“. Използвай всеки намиращ се най-близо в района плавателен съд — каза той и се обърна към останалите край дългата маса. — Дърк, ти поемаш издирването на изоставения търговски кораб. Ал, а ти отиваш на остров Сен Пол.
Джордино седеше отпуснат на стола.
— Надявам се нашите кръвожадни приятелчета да не са стигнали първи и до двете места.
— Ще разбереш, като пристигнеш там — вметна Гън с изопнато лице.
— Междувременно — заговори Хелм — аз ще пратя двама агенти да пообиколят цялата страна, за да открият някакви следи, водещи към организацията, наела убийците.
— Трябва да ви кажа, адмирале — обърна се Литъл към Сандекър, — че това не е първостепенна задача на Централното разузнавателно управление. Но ще направя всичко по силите си, за да помогна. Хората ми ще се съсредоточат върху корпоративните синдикати извън Съединените щати, които финансират или търсят археологически находки. Ще проучим също и всички намерени досега находки, които са свързани с убийства. Вашите нови факти, сочещи към неонацистки ред, може да се окажат неоценими.
— И последно, но не по значение, стигаме до прекрасната дама сред нас — каза Сандекър.
Пат се усмихна, като видя, че всички погледи се отправиха към нея.
— Работата ми, разбира се, е да се опитам да разчета надписите.
— Снимките, направени от убийците, трябва вече да са проявени — каза Гън.
— Ще ми трябва място, където да работя — каза тя замислено. — Тъй като сега живея инкогнито, не мога да вляза в стаята си в университета и да започна да правя анализи.
Сандекър се усмихна.
— Всеки от нас тримата — Рон, Кен и аз — ръководим може би три от най-усъвършенстваните апаратури за обработка на данни и имаме най-добрите лаборанти в света. Изборът е ваш.
— Ако ми разрешите, адмирале, предлагам следното — намеси се Пит. — Така и така НЮМА ще продължи да се занимава с подземните камери и тяхното съдържание, мисля, че ще е по-добре за доктор О’Конъл да работи с Хирам Йегър на нашата собствена компютърна апаратура.
Сандекър огледа лицето на Пит, за да се опита да разбере каква друга тайна мисъл се крие зад думите на Пит. Но не откри нищо и сви рамене.
— Вие избирайте, доктор О’Конъл.