— Струва ми се, че господин Пит е прав. Като работя в тясно сътрудничество с НЮМА, ще бъда и в тясна връзка с експедициите.
— Както желаете. Йегър и Макс ще бъдат на ваше разположение.
— Макс?
— Последната играчка на Йегър — поясни Пит. — Компютърна система с изкуствен мозък, която възпроизвежда визуални холографни изображения.
Пат си пое дълбоко въздух.
— Ще ми трябва всичката екзотична техника, която мога да получа.
— Не се безпокойте — каза Джордино с хумор в гласа. — Ако надписите се окажат древни, те вероятно няма да са нищо друго освен книга с древни рецепти.
— Рецепти за какво? — попита Хелм.
— За козе месо — отвърна Джордино. — Хиляда и един начина за готвене на козе месо.
14.
— Извинете, вие ли сте Хирам Йегър?
Изпълнена с ентусиазъм, Пат беше прекосила просторната зала на компютърната мрежа, заемаща целия десети етаж на сградата на НЮМА. Беше чувала компютърните специалисти в Пенсилванския университет да говорят с благоговение за центъра с океан от данни на Националната агенция за подводни и морски изследвания. Беше неоспорим факт, че центърът обработва и съхранява най-огромното количество дигитални данни за океанографията, откакто бяха събрани под един покрив.
Мъжът, с вехто на вид облекло зад командния пулт във форма на подкова, свали очилата си, наследени вероятно от дядо му, и се вгледа в жената, застанала на вратата на неговата светая светих.
— Да, аз съм Йегър. А вие трябва да сте доктор О’Конъл. Адмиралът ме уведоми да ви очаквам тази сутрин.
Човекът пред нея трудно се вместваше в образа, който Пат бе изградила в представите си. Незнайно защо тя очакваше въпросният Йегър да прилича на кръстоска между Бил Гейтс и Алберт Айнщайн. А той нямаше нищо общо нито с единия, нито с другия. Беше облечен с изтъркани джинси и яке „Ливайс“ върху тениска. Каубойските ботуши на краката му изглеждаха така, сякаш бяха използвани в хиляда състезания по родео. Косата му, прошарена и дълга, беше вързана на опашка. Лицето му, с момчешки израз, тесен нос и сиви очи, беше гладко обръснато.
Пат щеше да се изненада и ако научеше, че Йегър живее в елегантната част на Мериленд, че е женен за преуспяваща художничка и че е баща на две тийнейджърки, които ходеха в скъпи частни училища. Единственото му хоби беше да колекционира и подновява стари, излезли от употреба компютри.
— Надявам се, не ви прекъсвам работата — каза Пат.
— Не ви ли посрещнаха при асансьора, за да ви доведат в моето владение?
— Не. Просто се качих дотук, не видях никого, който да прилича на Дилбърт и влязох.
Йегър, който харесваше този комичен герой на Скот Адамс, се разсмя.
— Изглежда, трябва да приема това като комплимент. Много се извинявам, че никой не ви е посрещнал и придружил дотук.
— Няма нищо. Предприех обиколка, като сама си бях екскурзовод. Вашата империя от данни е наистина внушителна. Съвсем не е като апаратурата, с която работя в университета.
— Да ви предложа чаша кафе?
— Не, благодаря — отвърна Пат. — Ще се залавяме ли за работа?
— Както желаете — каза учтиво Йегър.
— Имате ли снимките на скалната камера?
— Фотолабораторията ми ги изпрати снощи. Останах до късно и ги сканирах за Макс.
— Дърк ми разказа за Макс. Нямам търпение да го видя в действие.
Йегър издърпа стол до своя, но не предложи веднага на Пат да седне.
— Ако заобиколите пулта и застанете в средата на онази платформа, точно пред нас, ще ви демонстрирам уникалния талант на Макс.
Пат застана където й бе посочено и погледна към Йегър. Докато го наблюдаваше, компютърният гений като че ли се размаза пред очите й и след малко напълно изчезна. Тя се озова обгърната от нещо, за което беше готова да се закълне, че е мъглявинна обвивка.
После стените и таванът станаха по-различими и тя видя, че се намира в точно копие на скалната камера. Трябваше да каже, че това е холографно изображение, но то беше толкова истинско, особено когато по стените се появиха и надписите, съвършено ясни.
— Фантастично — промълви тя.
— Макс има всички символи от снимките, програмирани в паметта, но въпреки че мониторът ни е с големината на малък филмов екран, си помислих, че ще е от полза за вас да четете надписите в естествената им перспектива.