— Откъде да започнем?
— От моите нахвърляни записки — отвърна Пат и погледна бележките си. — Не познавам никакви други древни писмености, чиито символи да отговарят на написаните в камерата. Те като че ли нямат никакво влияние отникъде, което ми се струва много необичайно. Единствената далечна прилика е с келтската огамова азбука, нищо повече.
— О, щях да забравя. — Йегър й подаде нещо, подобно на малък жезъл с миниатюрна камера в единия му край. — Макс вече кодира символите. Ако искате да ви помогна с някакви изчисления, просто насочете камерата към символа и неговия ред в надписите, които искате да изследвате, и аз ще се заловя да направя програма за дешифриране.
— Звучи чудесно — каза Пат радостна, че отново се впряга в работа. — Първо, нека да направим списък на различните символи и да преброим колко пъти се повтаря всеки. После ще се опитаме да ги свържем в думи.
— Като предлози например.
— Повечето древни надписи не включват думите, които ние използваме днес. Освен това искам да видя дали ще можем да проследим гласните, преди да сме открили съгласните.
Двамата работиха цял ден без почивка. По обяд Йегър се обади в кафенето на НЮМА и поръча да им донесат сандвичи и безалкохолни напитки. Пат ставаше все по-ентусиазирана. Символите изглеждаха влудяващо прости за разчитане и въпреки това към пет часа следобед тя не беше напреднала особено в тяхното определение.
— Защо цифровата система беше толкова лесна за разчитане, а азбуката — не? — измърмори тя раздразнена.
— Дали да не продължим утре? — предложи Йегър.
— Не съм уморена.
— Аз също, но ще е друго да работим на свежи глави. Не знам как е с вас, но моите най-успешни разрешения ми идват посред нощ. Освен това Макс няма нужда от сън. Ще й задам команда да обработва надписите през нощта. До сутринта тя ще има някакъв резултат върху превода им.
— Нямам аргумент, с който да ви оборя.
— Преди да приключим сега, ще извикам Макс на монитора, за да я попитам дали има някакъв напредък със звездите.
Не беше нужно Йегър да пипа клавиатурата. Той просто натисна един предавателен бутон и попита:
— Макс, готова ли си?
На екрана се появи намръщеното й лице.
— Какво правихте двамата, та чак сега се свързвате с мен? От два часа ви чакам.
— Извинявай, Макс — каза Йегър без нотка на съжаление в гласа. — Имахме работа.
— Но излиза, че си работила по проекта само няколко часа — вметна наивно Пат. — Стигна ли до някакво предположение?
— Какво ти предположение! — сопна се Макс. — Мога да ви кажа точно това, което искате да знаете.
— Първо кажи как стигна до заключенията си — изкомандва Йегър.
— Не мислиш, че сама ще изчислявам движенията на звездите, нали?
— Проектът беше зададен на теб.
— Защо да напрягам чиповете си, когато мога да използвам друг компютър?
— Моля те, Макс, кажи ни какво си открила.
— Е, добре. Преди всичко, да се открият координатите на небесните тела на небето, изисква сложен геометричен процес. Няма да се впускам в скучни подробности за това как се определя височината, азимутът, изгревът и залезът им. Работата ми беше да определя местоположенията, където са били измерени координатите, издялани в скалата на камерата. Успях да изчисля първоначалните местоположения, откъдето наблюдателите са гледали, както и звездите, които са използвали, за да измерят отклоненията в течение на много, много години. И трите звезди в пояса на съзвездието Орион, ловеца, се движат. Сириус, звездата куче, която се намира близо до петата на Орион, е неподвижна. С тези данни аз се вмъкнах в астрометричния компютър на Националния научен център.
— Как не те е срам, Макс! — смъмри я Йегър. — Можеш да ми докараш такива неприятности!
— Мисля, че компютърът в Центъра много ме хареса. Обеща ми да изтрие запитването ми.
— Надявам се да можеш да разчиташ на думата му — измърмори Йегър. Това беше преиграване от негова страна. Той също бе прониквал стотици пъти в чужди компютърни мрежи.
— Астрометрията — продължи невъзмутимо Макс, — в случай че не знаеш, е един от най-старите дялове от астрономията и се занимава с определяне движението на звездите. — Макс замълча. — Следваш ли мисълта ми?