— Продължавай — подкани я нетърпеливо Пат.
— Колегата в компютъра в ННЦ не може да се мери с моя стандарт, но тъй като програмата беше лесна за него, аз го предумах да ми изчисли отклонението между положенията на Сириус и Орион, когато подземната камера е била построена, с техните настоящи координати на небосклона.
— Датирала си камерата? — прошепна Пат със стаен дъх.
— Да.
— Тя измама ли е? — попита Йегър, сякаш се опасяваше от отговора.
— Не, освен ако някогашните рудокопачи в Колорадо са били първокласни астрономи.
— Моля те, Макс — обади се Пат, — кажи кога е била построена камерата и кога са били гравирани надписите по стените й?
— Трябва да имате предвид, че приблизителната ми оценка за времето е плюс-минус стотина години.
— Значи е по-стара от сто години?
— Ще повярвате ли — отвърна Макс бавно, лазейки по нервите и на двамата — на цифрата девет хиляди?
— Какво каза?
— Казах, че вашата камера е била издялана в колорадските скали някъде около 7100-та година преди Христа.
15.
Малко след четири часа сутринта Джордино издигна служебния самолет „Бел-Боинг“ 609 право към яркосиньото небе над покрайнините на Кейптаун, Южна Африка. Конструираният като хеликоптер самолет с вертикално излитане и кацане се издигна до височина сто и петдесет метра над земята, след което Джордино измести лостовете на механичната предавка и летателният апарат продължи напред в хоризонтално положение.
Деветместният „Боинг-609“ сега беше празен, като се изключеше товарът от защитни снаряжения, закрепен здраво за пода. Джордино бе наел самолета в Кейптаун, тъй като най-близкият научноизследователски кораб на НЮМА се намираше на повече от хиляда мили от островите Крозе.
Един хеликоптер не би могъл да прелети 3 800 километра, без да дозареди поне четири пъти, а нормален голям самолет, който би преодолял това разстояние без дозареждане, нямаше да намери място за кацане на малкия вулканичен остров. Моделът 609 можеше да каца навсякъде като хеликоптер и се явяваше идеалният летателен апарат за целта. В зависимост от капризите на вятъра полетът щеше да продължи около четири часа в двете посоки. Горивото трябваше да се наблюдава внимателно. Дори с модифицирани резервоари на крилата, Джордино беше изчислил, че за обратния път да Кейптаун ще му остане само час и половина допълнително летателно време. Това не беше достатъчно, за да му осигури вътрешно спокойствие по време на полета, но той беше човек, който обича да рискува.
Трийсет минути по-късно, когато набра височина 3 600 метра и зави на югоизток над Индийския океан, той постави ръчната газ на възможно най-икономично положение и видя, че скоростомерът сочи малко под 480 километра в час. После се обърна към дребния човек, седнал на седалката на втория пилот до него.
— Ако вече изпитваш някакво съжаление, че си се присъединил към тази налудничава авантюра, знай, че е твърде късно да промениш решението си.
Руди Гън се усмихна.
— Кой знае какво ми се пише, когато адмиралът разбере, че не съм зад бюрото си, а съм се измъкнал тайничко с теб.
— Каква причина изтъкна пред твоите хора за шестдневното си отсъствие?
— Казах им, че заминавам за Балтийско море, да проверя как върви проектът, който НЮМА изпълнява съвместно с датски археолози.
— А има ли такъв проект?
— И то какъв! — отвърна Гън. — Цял флот от викингски кораби, на които се натъкнал случайно един рибар.
Джордино подаде на Гън две навигационни карти.
— Ето, поеми ролята на навигатор.
— Колко е голям остров Сен Пол?
— Около шест квадратни километра.
Гън погледна Джордино през дебелите стъкла на очилата си.
— Надявам се — рече той спокойно, — че няма да ни сполети съдбата на Амелия Еърхарт и Фред Нунан.
След три часа във въздуха, с попътен вятър от пет възела, те все още бяха добре с горивото. Индийският океан бавно изчезна от поглед, когато навлязоха в надвиснали облаци, които се задаваха от изток и носеха дъжд, буря и турбулентност на въздуха. Джордино насочи самолета право нагоре, за да пробие облаците и да излезе отново в спокойно и ясно небе.
Той и сега прояви странната си способност да си подремва от време на време по десетина минути, след което се събуждаше, за да провери приборите за управление и да направи корекциите, дадени му от Гън, и пак задремваше. Това се повтори няколко пъти, като нито веднъж не промени времетраенето на дрямката си повече или по-малко от минута.