Нямаше никаква опасност да се загубят или пропуснат острова. Самолетът бе оборудван с най-новото навигационно съоръжение — глобално позиционираща система (ГПС). С приемника на ГПС, който измерваше разстоянието до редица от изкуствени спътници, се изчисляваше точната географска ширина, дължина и височина, както и данните, програмирани в компютъра на самолета, така че Гън можеше да определя курса, скоростта, времето и разстоянието до местоназначението им.
За разлика от Джордино той страдаше от безсъние. Освен това беше от хората с неспокоен дух. Гън не би се отпуснал, дори да лежеше под някоя палма на таитянски плаж. Непрекъснато поглеждаше часовника си и проверяваше положението им, като междувременно изучаваше въздушната снимка на острова.
Когато Джордино се събуди и обходи с поглед арматурното табло, Гън го потупа по рамото.
— Не задрямвай отново. Трябва да започнеш да снижаваш. Според изчисленията ми островът е на шейсет километра право напред.
Джордино разтърка лицето си с вода от една манерка и избута съвсем леко напред щурвала. Самолетът бавно започна да се спуска и се раздруса, когато минаваше през облаците. Тъй като не виждаше нищо, Джордино можеше само да гледа как стрелката на скоростомера се измества обратно на часовниковата стрелка, но въпреки това той не отделяше поглед от бялата пелена пред челното стъкло. После изведнъж, на височина 1 500 метра, те излязоха от облаците и видяха отново океана — за първи път след тричасовия полет.
— Добре се справи, Руди — похвали го Джордино. — Сен Пол вече е на осем километра напред и на по-малко от два градуса вдясно на борда. Ти сякаш го уцели право по носа.
— Два градуса — повтори Гън. — Следващия път трябва да съм по-прецизен.
Оставяйки турбулентността след тях, върховете на крилата престанаха да трептят. Джордино намали притока на гориво и грохотът на двигателите стихна до приглушено боботене. Силният дъжд бе спрял, но по челното стъкло продължаваха да се стичат водни струйки. Едва сега той включи чистачките и насочи носа на машината над високите стръмни скали, които защитаваха острова от безмилостната и яростна атака на морето.
— Мярна ли някакво място, където да кацнем? — попита Джордино, оглеждайки малкия остров и единствената му планина, която сякаш се издигаше от морето като гигантски конус. Никъде не се виждаше бряг или открито пространство, само стръмни каменисти склонове.
Гън приближи до очите си една лупа.
— Прегледах всеки сантиметър от острова и стигнах до заключението, че това е най-противното парче земя, което съм виждал. То не представлява нищо друго освен скалист хълм, полезен единствено за някоя фирма за добив на чакъл.
— Не ми казвай, че бихме целия този път само за да обръщаме обратно — направи кисела физиономия Джордино.
— Не съм казал, че не можем да се приземим. Единственото равно място на целия остров е близо до подножието на планината върху западния склон. Изглежда малко по-голямо от тераса, някъде около петнайсет на трийсет метра.
Джордино погледна ужасен надолу.
— Дори във филмите хеликоптерите не кацат по планинските склонове.
Гън посочи напред.
— Ето там, от лявата ти страна. Е, не изглежда чак толкова лошо, както си мислех.
От ъгъла на Джордино единственото равно място на планината изглеждаше не по-голямо от каросерията на товарен камион. Краката му натиснаха педалите на вертикалното кормило, а ръцете му изместиха леко щурвала, за да коригират ъгъла и скоростта на спускането чрез елероните и хоризонталните кормила. Благодари на небесата за насрещния вятър, макар скоростта му да беше едва четири възела. Той виждаше камъните, разпилени по малката скална площадка, но никой не изглеждаше толкова голям, че да представлява опасност за колесниците. Едната му ръка се отмести от щурвала и след няколко движения на лостовете за витлата самолетът започна да кръжи като хеликоптер. Големите витла вдигнаха във въздуха малките камъни и праха нагоре като влажни облаци под колесниците.
Сега Джордино управляваше по чувство — с едното око в приближаващата се земя, а с другото в стръмния склон на планината, на не повече от три метра от върха на дясното крило. Последва леко раздрусване, когато гумите докоснаха рохкавата скала. Той изпусна дълбока въздишка и измести назад ръчната газ, преди да изключи двигателите.