— Пристигнахме — каза той с облекчение.
Лицето на Гън се набръчка от усмивка.
— Да не би да си се съмнявал?
— От моята страна има планина, а от твоята?
По време на кацането вниманието на Гън беше съсредоточено върху склона на планината пред тях и едва сега той погледна през страничния си прозорец. На не повече от метър и двайсет от дясната врата на самолета скалната площадка свършваше с почти прав склон, спускащ се към дълбоко близо двеста и петдесет метра дере. Върхът на крилото стърчеше няколко метра над празното пространство. Усмивката му изчезна и лицето му пребледня, когато той се обърна към Джордино.
— Мястото не се оказа толкова широко, колкото си го представях.
Джордино откопча предпазния си колан.
— Предначерта ли някакъв път до камерата?
Гън му подаде въздушната снимка и му посочи малък каньон, издигащ се от брега.
— Това е единственият път, по който ловджиите са могли да стигат до острова и да изкачат планината. Пит каза, че според корабния дневник полковникът и групата му са изкачили половината височина на планината. А ние сега сме горе-долу на това ниво.
— В каква посока е дефилето?
— На юг. Ще изпреваря отговора и на следващия ти въпрос: намираме се на западния склон на планината. С малко късмет няма да вървим пеша повече от километър и половина, при условие че можем да използваме някогашната пътека, за която споменава полковникът.
— Благодаря на Бога, че има и малки острови — смотолеви Джордино. — На снимката вижда ли се тази пътека?
— Не виждам и помен от нея.
Двамата се заловиха да освобождават от ремъците защитните си снаряжения, после нарамиха раниците си. Дъждът отново заваля като из ведро и те се принудиха да сложат и дългите си до земята дъждобрани. След като се приготвиха, отвориха пътническата врата и скочиха на каменистата земя. Оттатък площадката зееше стръмно дере, а оттатък него нямаше нищо освен Индийския океан и оловносиви вълни. Като предпазна мярка те завързаха самолета за няколко огромни скални блока.
Навъсеното небе подсилваше сивотата и уединението на острова. Гън се вгледа с присвити очи през завесата от дъжд и направи знак на Джордино да води, като му посочи посоката. Тръгнаха диагонално по планинския склон, като се движеха откъм вътрешната страна на скалите, където земята беше по-равна и твърда.
Минаха по малки тераси и през тесни пукнатини, като се стараеха да вървят изправени, без да прибягват до екипировка за скално катерене — умение, което никой от двамата не владееше. Джордино не показваше никаква умора. Гън също. Той беше много по-жилав и издръжлив, отколкото изглеждаше на външен вид, но започна да изостава след Джордино не от умора, а защото трябваше често да спира, за да избърсва очилата си от дъжда.
Някъде по средата на западния склон Джордино се спря.
— Ако смяташ, че вървим в правилната посока, то каменната пътека трябва да е вече някъде наблизо под или над нас.
Гън седна и облегна гръб на гладка скала от лава и се вгледа в снимката, подвита и просмукана от влагата.
— Ако приемем, че полковникът е тръгнал от дефилето по най-краткия път, той трябва да е вървял на около трийсет метра под нас.
Джордино се наведе от ръба, подпря ръце върху леко свитите си колене и се загледа надолу. Остана така известно време като изпаднал в транс, после се изправи и погледна Гън.
— Кълна се в Господа, че не знам как си го направил.
— Кое?
— На по-малко от десет метра под нас виждам тясна пътечка от гладки камъни.
Гън се наведе да погледне. Почти на един хвърлей разстояние той видя път, по-точно пътека, широка около метър и двайсет, постлана с камъни. Пътеката вървеше в двете посоки, но на няколко места свличането на почвата бе отнесло голяма част от нея по нанадолнището. В пукнатините между камъните бяха поникнали странни растения, наподобяващи салати.
— Това трябва да е пътеката, описана от английския полковник — каза Гън.
— С какво е обрасла?
— С кергеленско зеле. От него се добива олио, става и за готвене.
— Затова пътят не е излязъл на снимката, тия зелки го скриват — отбеляза Джордино.
— Да, сега разбирам.
— Как тъй е пораснало на този забравен от бога остров?
— Вероятно от цветен прашец, който вятърът е пренесъл над водата от остров Кергелен.