— Добре че те послушах — каза Джордино, пристъпвайки бавно напред.
— Аз имам положителни вибрации. Обзалагам се на десетачка, че никой не ни е изпреварил.
— Какъвто съм скептик! Ти печелиш.
Отпускайки се малко и с нарастващ трепет те прекрачиха във втората камера и я огледаха с помощта на фенерчетата си. По стените й нямаше надписи, но и двамата се заковаха на място при смайващата гледка, която се разкри пред тях на жълтеникавобялата светлина, и загледаха с почти религиозно благоговение двайсетте мумии, седнали на каменни кресла, издялани в скалата. Двете, които бяха с лице към входа, седяха на малко по-високо ниво. Местата на останалите бяха разположени от двете им страни във вид на подкова.
— Какво ли е това място? — прошепна Джордино, очаквайки едва ли не да види призраци да излязат от сенките.
— Намираме се в гробница — смотолеви несигурно Гън. — Много древна, съдейки по облеклото им.
Мумиите и черните им коси бяха забележително добре запазени. Чертите на лицата им бяха непокътнати; червените, сините и зелените багри на пълното им облекло изобщо не бяха избелели. Каменните кресла на двете мумии срещу входа бяха украсени с издялани в тях различни представители на морския живот. Техните премени изглеждаха изработени от по-фини и по-цветни тъкани от останалите. Лентите на главите им бяха украсени с изключително красиви тюркоази и черни опали. Те носеха високи конусовидни шапки и дълги пищни туники, извезани от яките до подгъвите с нежни мидени черупки и лъскави обсидианови и медни кръгчета в екзотични мотиви. Всички бяха обути с меки кожени ботуши, високи до средата на прасеца.
Двете отличаващи се мумии явно бяха от по-висок ранг. Лявата беше по-едра от дясната. Макар че косите на всички мумии бяха дълги, не беше трудно да се разграничат мъжките от женските. Мъжките имаха по-изразени долни челюсти и набраздени чела. Лентите на главите и шарките им обаче бяха еднакво големи, сякаш всички притежаваха еднаква власт. Всички мъжки фигури седяха отдясно на централната фигура, в редица под ъгъл и бяха облечени еднакво, но материята на облеклата им не беше елегантна като нейната. По техните дрехи също имаше тюркоазни и опалени камъни, но не много. Същото беше и с женските фигури от лявата страна на другата, по-пищно облечена централна фигура.
До едната стена бяха подредени лъснати до блясък копия с обсидианови глави. В краката на всеки скелет лежаха медни купи с чаши и лъжици. Всяка купа и лъжица имаше дупка с промушена през нея кожена каишка, предназначена вероятно да бъде окачвана около врата или през рамо, което говореше, че всеки от тези хора винаги е носел със себе си индивидуални прибори за хранене. Красиви съдове с изящни, ръчно нарисувани геометрични форми, бяха подредени до каменните кресла заедно с големи медни урни, пълни с изсъхнали листа и цветя.
Гън огледа мумиите отблизо. Беше удивен от изкусното мумифициране. Технически то превъзхождаше това на египтяните.
— Няма следи от насилие. Всички изглеждат така, сякаш са починали в съня си. Не мога да повярвам, че всички са дошли тук, за да умрат заедно в самота и забрава.
— Трябва да е имало някой жив, който ги е нагласил на креслата — отбеляза Джордино.
— Така е — Гън огледа помещението. — Обърни внимание, че всички са в различни пози. Някои държат ръцете си в скута, други са ги облегнали на страничните облегалки. Царят и царицата, или каквито там са били в живота, са подпрели глави с ръка, сякаш размишляват за съдбата си.
— Същинска театрална сцена описваш — измърмори Джордино.
— Не се ли чувстваш като Хауард Картър, когато за първи път е влязъл в гробницата на Тутанкамон?
— Хауард е бил късметлия. Намерил е нещо, за разлика от нас.
— Какво по-точно?
— Ами огледай се — тук няма злато, няма сребро. Ако тези хора са били свързани с Тутанкамон, значи се явяват негови бедни роднини. По всичко личи, че медта е била най-скъпият им метал.
— Питам се кога ли са избрали това място за вечния си дом — тихо изрази мислите си на глас Гън.
— По-добре се запитай защо — каза Джордино. — Ще ида да извадя фотоапарата си от раницата, за да заснема това място и след това си тръгвам. Мотаенето сред тази гробница разстройва деликатния ми стомах.
През следващите пет часа, докато Джордино запечатваше на филм всеки квадратен сантиметър от камерата, Гън описваше гласно всичко, което вижда, на малък касетофон. Отделно от това описа в бележника си всеки предмет. Никой от двамата не пипна нищо с пръст. Те не подхождаха научно като археологически екип, но за аматьори, работещи при трудни условия, свършиха забележителна работа. Щяха да оставят на експертите по история да разгадаят загадката и да идентифицират обитателите на гробницата.