Когато свършиха, денят беше превалил. Поеха по обратния път, но след като Гън се озова отново в камерата с костите на корабокрушенеца, той откри, че Джордино не е след него. Върна се до мястото, където тунелът се бе срутил, и видя Джордино да запълва трескаво дупката с камъни.
— Защо го правиш?
Джордино, със стичащи се струйки пот по лицето, се изправи и го погледна.
— Нямам намерение да предоставям на следващия след нас безплатен билет. Който иска да влезе в гробницата, ще трябва да се потруди здравата, както сторихме ние.
Двамата вървяха с изненадващо добро темпо към самолета. Дъждът и вятърът бяха отслабнали значително, освен това почти през цялото време те се спускаха по пътя, само последните петдесетина метра се наложи да го изкачват. Оставаше им много малко — трябваше да преодолеят само една тясна скална тераса, преди да стигнат до самолета, когато най-ненадейно влажният въздух бе прорязан от оранжево огнено кълбо. Не последва гръм или оглушителен трясък. Звукът от взрива прозвуча повече като фишек, избухнал в тенекиена кутия. После така, както внезапно бе избухнало, така внезапно огненото кълбо изчезна, оставяйки след себе си стълб пушек, който се изви нагоре към тъмните облаци.
Джордино и Гън наблюдаваха безпомощни и онемели как летателният им апарат се пръсна като пъпеш, пуснат отвисоко. Миг след това овъглените останки от самолета заподскачаха, търкаляйки се надолу по склона, излетяха от ръба на високата скала и паднаха във вълните, разбиващи се в острова.
Звукът от разкъсващ се метал заглъхна. Двамата мъже стояха като вцепенени, без да могат да отронят дума. Докато Гън гледаше с широко отворени очи и не можеше да повярва какво вижда, Джордино кипеше от гняв — той сви ръце в юмруци и изкриви лице от ярост.
— Не може да бъде… — промълви най-сетне Гън. — Не се вижда никаква лодка, никакво място за кацане на друг летателен апарат. Не е възможно някой да е поставил бомба в самолета ни и да е избягал, без да го видим.
— Бомбата е била поставена в самолета, преди да излетим от Кейптаун — каза Джордино с леден глас — и е била нагласена да избухне по време на обратния ни път във въздуха.
Гън го гледаше с празен поглед.
— Часовете, които прекарахме в скалната камера…
— Спасиха живота ни. Които и да са убийците, те не са разчитали, че ще попаднем на нещо интересно или ще останем на острова повече от час-два, иначе щяха да нагласят бомбата да избухне по-късно.
— Не мога да повярвам, че някой е виждал камерата след корабокрушенеца.
— Определено това не са нашите приятелчета от Телърайд, защото ако са били те, щяха да взривят първата камера. Отнякъде е изтекла информация за полета ни до остров Сен Пол и ние сме показали пътя. Сега е само въпрос на време, преди някой да пристигне тук и да изучи надписите в първата камера.
Умът на Гън се мъчеше да се приспособи към новото стечение на обстоятелствата.
— Трябва да уведомим адмирала за случилото се.
— Направи го с код — посъветва го Джордино. — Имаме си работа с професионалисти. Твърде е възможно да имат устройство за подслушване на разговори по сателитите. Най-добре е да ги заблудим, че сме изядени от рибите на дъното на Индийския океан.
Гън вдигна сателитния си телефон и тъкмо да набере номера, му хрумна мисъл.
— Ами ако убийците пристигнат тук преди спасителната група, изпратена от адмирала?
— Тогава ще почнем да хвърляме камъни по тях, други средства за отбрана нямаме.
Почти отчаян, Гън огледа каменистия пейзаж.
— Е — заговори той бездушно, — поне няма да се притесняваме, че ще ни свършат боеприпасите.
16.
Точно когато „Полар сторм“, с научните работници и екипажа на борда, заобиколи Антарктическия полуостров и навлезе в Уедел море, пристигна съобщение от Сандекър, в което се нареждаше на капитан Гилеспи да отложи временно експедицията. Той трябваше незабавно да напусне паковия лед и да отплава на пълен ход към брега на Принс Олав, където да застане на дрейф и да чака край японската научноизследователска станция „Сайова“ до второ нареждане. Гилеспи нареди на главния механик и на машинната команда да увеличат скоростта на големия ледоразбивач до максимум. Те достигнаха скорост от близо двайсет възела, което Гилеспи отчете като огромно постижение, тъй като си спомни, че максималната скорост, дадена от строителите на кораба преди двайсет и две години, беше осемнайсет възела.