— Напълно — отвърна той и разказа на Пит за срещата им с подводницата. — Разпознах я от стара снимка в една от книгите в библиотеката ми на борда. Нямам никакви съмнения. Беше точно U-2015. Не ме питай как е оцеляла през всичките тези години, нито пък защо преследваше кораба ми. Не знам отговорите. Знам само, че е все още някъде тук.
Пит беше работил с капитана най-малко четири проекта през годините. Познаваше го като един от капитаните на флотилията на НЮМА, на когото можеше да се има доверие. Дан Гилеспи не беше чудак, нито пък си измисляше истории. Той беше трезвомислещ и решителен човек, който нямаше нито една черна точка в досието си.
— Кой би повярвал, че след всичките тези години… — Гласът на Пит заглъхна; той не беше сигурен как да продължи.
— Не е нужно да чета мислите ти, за да разбера какво ти минава през ума: че съм готов за усмирителна риза, нали? — каза Гилеспи. — Разполагам обаче с доказателство. Госпожица Иви Тан, която е на борда, за да пише материал за експедицията за някакво национално списание, направи снимки на подводницата, когато едва не се врязахме в нея.
— Виждаш ли някакви следи от нея сега? — поинтересува се Пит. — Перископ или шнорхел?
— Тя се прави на свенлива и стои надълбоко — отвърна Гилеспи.
— Тогава откъде знаеш, че е някъде тук?
— Един от лаборантите спусна подводния си акустичен микрофон зад борда — използва го за запис на „разговорите“ между китовете. Пуснахме подслушвателното устройство на четвърт миля зад кораба, след това спряхме двигателите и легнахме на дрейф. Тя не е съвременна ядрена атакуваща подводница, която може да плава безшумно в дълбочините. Прехванахме тупкането на двигателите й съвсем ясно, чуваше се като кучешки лай.
— Не е лоша идея, но аз бих пуснал метеорологичен балон с увиснал от него магнитометър.
Гилеспи се разсмя.
— И това не е лоша идея. Помислихме си и за странично сканиране, но в такъв случай за добро отчитане датчикът трябва да се държи едва ли не борд до борд, а това крие опасности. Надявам се, че сега, след като си тук, може и да намерим някои отговори.
Една предупредителна лампичка в мозъка на Пит угасна. Той започваше да се пита дали не е навлязъл в зоната на здрача. Самата мисъл да се прави връзка между убийците от Четвъртата империя и старата подводница беше налудничава. И все пак в цялата тази невероятна схема нямаше нищо смислено.
— Уведоми адмирала — посъветва го Пит. — Кажи му, че може да ни потрябва помощ.
— Нужно ли е да го безпокоим? — попита Гилеспи, имайки предвид подводницата. — Дали да не обърнем и да започнем игра на котка и мишка?
Пит поклати леко глава.
— Съжалявам, но нашият подводен призрак ще трябва да почака. Откриването на „Мадрас“ е първостепенната ни задача.
— Така ли се казва корабът?
— Да. Това е английски търговски кораб, извършващ рейсове за и от Индия, изчезнал през 1779 година.
— И смяташ, че е скован от ледовете някъде покрай брега? — попита Гилеспи със съмнение в гласа.
— Надявам се да е все още там.
— Какво толкова важно за НЮМА има той на борда си?
— Отговорите на една древна загадка.
Гилеспи не настоя за повече обяснения. Ако Пит смяташе, че само толкова може да му каже, той го прие. Неговата работа беше да си гледа кораба и хората на него. Щеше да изпълнява нарежданията, спуснати от шефовете му от НЮМА, без да задава излишни въпроси, стига да не се застрашаваше безопасността на „Полар сторм“.
— Колко навътре в паковия лед искаш да навляза с кораба?
Пит му подаде листче хартия.
— Ще ти бъда благодарен, ако разположиш „Полар сторм“ до това положение.
Гилеспи прегледа написаните числа.
— Отдавна не съм управлявал по географски ширини и дължини, но ще гледам да те доближа възможно най-навътре.
— Първо беше компасът за определяне на курсовите ъгли, после дойде уредбата за далечна радионавигация — лоран, а сега системата за глобално позициониране. Следващото изобретение ще бъде уред за позициониране, което ще ти посочва къде се намира най-близката ролка тоалетна хартия.
— Мога ли да попитам откъде взе тези числа?
— От корабния дневник на „Паловерде“, китобойния кораб, който се е натъкнал на английския преди много години. За жалост няма никаква гаранция доколко са точни.
— Знаеш ли — каза замислен Гилеспи, — ако шкиперът е заложил стария си китобоен кораб на десет цента, аз ще трябва да заложа моя на четвърт долар.