Той стигна до една ледена пещера, широка около два и половина метра, която се стесняваше нагоре до остър връх, достигащ височина шест метра. От входа навътре сумракът преливаше от пепелявобяло до чисто черно. Единственият цвят беше екипът на Кокс.
— Задава се буря — каза Пит през входа на пещерата. — Трябва да се връщаме на кораба.
Кокс повдигна скиорските си очила над челото и изгледа Пит със странен поглед.
— Искате да си тръгвате?
— Тук е приятно и удобно, но не може да губим повече време.
— Нали търсехте стар кораб?
— Търсех — отвърна сухо Пит.
Кокс вдигна облечената си с ръкавица ръка и вдигна показалеца нагоре.
— Е, какво ще кажете?
Пит погледна нагоре. Там, близо до върха на пукнатината, от леда се подаваше малка част от дървена кърма на стар ветроходен кораб.
17.
Пит се върна бързо при Нортроп и двамата заедно завлачиха шейните към ледената пещера. После уведоми Гилеспи за откритието им и го увери, че ще бъдат добре защитени в пещерата от лошото време.
Кокс веднага свали инструментите и започна да атакува леда с чук и длето, за да направи стълба за катерене с крака и ръце към откритата част на корпуса на заровения под леда кораб. На горната палуба не е имало лед, когато Роксана и съпругът й са се качили на борда на „Мадрас“, но сега, след изминалите четиринайсет десетилетия, ледът бе покрил кораба до върховете на мачтите му.
— Удивен съм, че се е запазил толкова добре — отбеляза Нортроп. — Все си мислех, че ще се е превърнал в клечки за зъби досега.
— Което идва да покаже — вметна сухо Пит, — че глациолозите допускат грешки.
— Не, сериозно, това изисква по-нататъшни изследвания. Ледените скали в тази част на брега са натрупвали лед, а не са се откъснали, което е много необичайно. Трябва да има основателна причина, за да натрупват лед на височина и да не се движат навън, към морето.
Пит погледна към Кокс, който бе издялал няколко стъпала към откритата дървената обшивка на кораба.
— Как върви, Айра?
— Обшивката е замръзнала яко и се троши по-лесно и от очилата на баба ми. След още един час ще съм пробил дупка, достатъчна да се проврем през нея.
— Гледай да не попаднеш на някое от бордните ребра, иначе ще има да сечеш още цяла седмица.
— Запознат съм добре с конструкцията на кораба, господин Пит — престори се на обиден Кокс.
— Вземам си думите назад — каза любезно Пит. — Намалиш ли времето до четирийсет минути, ще се погрижа капитан Гилеспи да те отличи със синя лента за бързо дялане на лед.
Кокс не беше от хората, които се сприятеляваха бързо. Той имаше малко приятели на борда на „Полар сторм“. Първото му впечатление от Пит беше, че той е един нахакан бюрократ от Главното управление на НЮМА, но сега се убеди, че ръководителят на специални проекти е земен, сериозен човек, но и веселяк в същото време. Дори започна да го харесва. Ледените люспи захвърчаха като искри.
След трийсет и пет минути Кокс слезе от стълбата и обяви, ликувайки:
— Входът е готов, господа!
Пит направи поклон.
— Благодаря ти, Айра. Генерал Лий би се гордял с теб.
Кокс също му се поклони.
— Както обича да казва моя милост, пазете си конфедеративните пари. Знае ли човек, Югът може отново да въстане.
— Не бих се изненадал.
Пит пръв се качи по опорите за крака и ръце, издълбани в леда от Кокс, и се промуши през отвора. Стъпи на палубата, която се оказа на метър и двайсет под отвора. Той се взря в сумрака и установи, че е попаднал в кърмовия камбуз на кораба.
— Какво виждаш? — попита го развълнуван Нортроп.
— Заледена готварска печка — отвърна Пит и пристъпи навътре. — Хайде, взимайте лампите и се качвайте.
Кокс и Нортроп бързо го последваха и запалиха халогенните лампи с алуминиеви обшивки, които мигом обляха помещението като със слънчева светлина. Освен саждите по димоотвода на голямата печка с фурна от ковано желязо, камбузът изглеждаше така, сякаш никога не е бил използван. Пит отвори вратичката на камерата за палене на огън под фурната и видя, че в нея няма пепел.
— Рафтовете са празни — отбеляза Кокс. — Няма и следа от консервни кутии, стъклени буркани…
Нортроп започна видимо да се притеснява.