— Дайте да се движим заедно — предложи Пит. — Някой от нас може да забележи нещо, което другите ще пропуснат да видят.
— Какво по-специално търсим? — попита Кокс.
— Помещение за провизии в кърмовия товарен отсек под капитанската каюта.
— Той трябва да е на две или повече палуби под тази, на която се намираме.
— Според мен този камбуз е за корабните офицери и пътниците. Значи капитанската каюта трябва да е наблизо. Да идем да открием коридор под нас.
Пит излезе през вратата и насочи лампата си към трапезарията. Масата, столовете и останалата мебелировка бяха покрити с трисантиметров пласт лед. На осветлението от халогенните лампи цялото помещение искреше като кристален полилей. В средата на масата лежеше комплект за чай, сякаш приготвен за сервиране.
— Никакви тела няма тук — каза с облекчение Нортроп.
— Те всички са умрели в каютите си — поясни Пит. — Вероятно от комбинация от хипотермия, глад и скорбут.
— Накъде продължаваме оттук? — попита Кокс.
Пит посочи с лампата си към вратата оттатък масата за хранене.
— Оттам ще излезем в коридор, водещ към долната палуба.
— Как се оправяш тъй лесно в кораб отпреди двеста години?
— Изучих чертежите и старите планове на този тип английски търговски кораби. Въпреки че не съм виждал на живо досега такъв, знам наизуст всяко негово кътче и ъгълче.
Те слязоха внимателно по заледена стълба. Докато вървяха след Пит към кърмата, минаха покрай старо оръдие, което изглеждаше като в деня, в който е излязло от фабриката. Помещението за провизии беше отворено, както са го оставили Роксана и моряците от „Паловерде“.
С разтуптяно сърце Пит влезе вътре и го обходи с лампата си.
Покрай напречните прегради бяха подредени от пода до тавана дървени каси. Само две от тях бяха извадени от местата им и капаците им бяха отворени. До вратата лежеше на едната си страна медна урна, прекатурена от бързото напускане на кораба от Мендър и моряците му.
Пит коленичи и започна да изважда един по един предметите от отворените каси и много внимателно да ги оставя на заледения под. За кратко време успя да събере цяла менажерия от фигурки не само на познати животни като кучета, котки, крави, коне, лъвове, но и скулптурки на създания, които не беше виждал дотогава. Някои от тях бяха изработени от мед, други от бронз. Сред тях имаше и фигурки на хора, предимно жени, облечени в дълги роби или с плисирани поли, дълги до глезените на обутите им в ботуши крака. Косите им бяха сложно сплетени на дълги до кръста плитки.
На дъното на дървените каси, подредени като чипове върху маса в казино, имаше медни дискове, дебели два и половина сантиметра и с диаметър около дванайсет сантиметра. Върху двете страни на дисковете бяха гравирани шейсет символа, подобни на символите, които Пит бе видял в подземната камера в рудника „Рай“. В средата на дисковете изпъкваше гравирана женска фигура от едната им страна, и мъжка — от другата. Мъжът носеше висока островърха шапка, килната леко настрани, и наметало върху броня на гърдите и къса поличка, подобна на тази от шотландския народен костюм. Седеше върху кон, от челото на който излизаше рог, и беше вдигнал високо сабя, за да отсече врата на огромен гущер, чиято зейнала широко уста разкриваше остри зъби.
Жената от другата страна на диска беше облечена като мъжа, но по нея имаше повече украшения — предимно нанизи от мидени черупки и мъниста. Тя също беше яхнала кон с рог, но вместо сабя хвърляше копие в животно, което според Пит беше отдавна изчезнал вид предисторическо животно с дълги предни зъби.
Мисълта на Пит се пренесе в друго време, на друго място, което беше размазано и обвито в мъглявина. Докато държеше диска в ръка, той се опита да установи връзка с онези, които го бяха направили. Но да вижда в далечното минало, не беше сред уменията му. Той беше човек на днешното време и действителност. Не беше способен да мине през невидимата стена, отделяща миналото от настоящето.
От унеса му го извади гласът с южняшки акцент на Айра Кокс.
— Искате ли да почнем да товарим шейните с тези каси?
Пит примигна, вдигна поглед и кимна.
— Да, щом прибера всичко и затворя капаците, ще пренесем всички каси на етапи до долната палуба. После ще ги спускаме с въже през отвора в корпуса, който ти направи, до пода на ледената пещера.
— Преброих общо двайсет и четири каси — каза Нортроп, като се доближи до подредените каси и измъкна една. Лицето му смени няколко нюанса на червеното и очите му се изцъклиха, когато я взе на ръце.