Кокс веднага схвана положението и издърпа касата от ръцете на Нортроп без никакво усилие, сякаш тя не тежеше повече от едно бебе.
— Най-добре е да оставиш на мен тежката работа, докторе.
— Много ти благодаря, Айра — каза Нортроп, облекчен от товара, чието тегло според него беше най-малко четирийсет и пет килограма.
Кокс пое пренасянето на касите. Нарамваше по една каса и я занасяше до стълбата, където Пит я връзваше с въже и я спускаше до шейната. Нортроп пък подреждаше касите върху шейните — по осем върху всяка шейна.
Пит отиде до входа на пещерата и се свърза с кораба.
— Как е бурята при вас? — попита той Гилеспи.
— Според метеоролозите на борда тя ще продължи още няколко часа.
— Шейните са натоварени с артефакти — уведоми го Пит.
— Имате ли нужда от помощ?
— Ами всяка шейна тежи около триста и шейсет килограма, така че ще приемем с благодарност всякаква помощ, за да ги извозим до „Полар сторм“.
— Изчакайте времето да се оправи — каза Гилеспи. — Лично аз ще оглавя помощната група.
— Сигурен ли си, че искаш да дойдеш дотук?
— Да пропусна шанса да стъпя на палубата на кораб от осемнайсетия век? Дори за цялата реколта френски коняк, пак няма да се откажа.
— Тъкмо ще те представя на капитана.
— Нима си видял и капитана? — не можеше да повярва Гилеспи.
— Още не, но ако Роксана Мендър не преувеличава, той трябва да е свеж като сладолед „Скрежко“.
Капитан Лий Хънт седеше зад писалището си, където беше починал през 1779 година. Нямаше никаква промяна в каютата освен малката вдлъбнатина в ледения пласт върху плота, където доскоро се е намиран корабният дневник. Тримата мъже огледаха с мрачни лица детето в люлката и госпожа Хънт, чието тъжно и нежно лице беше покрито с двувековен лед. Кучето представляваше само една замръзнала бяла купчина.
Те влизаха от каюта в каюта, осветявайки я с халогенните си лампи. Телата на мъртвите почти не се виждаха от покрилия ги лед. Пит се опита да си представи последните им мигове, но трагедията беше толкова покъртителна, че му беше непоносимо да размишлява за това. Гледайки тези восъчни фигури в сумрака, сковани под ледените обвивки, на него му беше трудно да си представи, че някога те са били живи, дишащи хора. Израженията на някои от лицата, изкривени от леда, имаха неописуемо странен призрачен вид. Какви ли са били последните им мисли, след като са знаели, че нямат никаква надежда за спасение?
— Това е истински кошмар — измърмори Нортроп и допълни, — но възхитителен кошмар.
Пит го изгледа с почуда.
— Възхитителен ли?
— Ами цяло чудо е това: човешки тела, напълно запазени под леда. Помисли си само какво значи това за криогениката. Помисли си за потенциалната възможност да бъдат отново съживени!
Мисълта разтърси Пит така, сякаш му бяха забили юмрук в главата. Възможно ли е някой ден науката да е в състояние да съживи студените мъртви тела на пътниците и екипажа на „Мадрас“? Каква удивително голяма част от историята би се написала отново, след като се разговаря с човек, съживен след двеста години!
Нортроп разпери ръце.
— Защо да мечтаем? Това няма да се случи по наше време.
— Вероятно не — каза Пит, размишлявайки над възможността, — но така ми се ще да бъда свидетел на реакцията на тези клети хора, когато видят какво е станало с техния свят след 1779 година.
След четири часа буреносните облаци отминаха и вятърът утихна. Кокс излезе от пещерата и развя като знаме жълтото насмолено покривало, което покриваше кутията с инструменти. Група хора от кораба забелязаха сигнала и тръгнаха по неравната ледена повърхност към пещерата. Пит преброи десет тюркоазни на цвят фигури с размера на мравки да се приближават към тях. След малко разпозна Гилеспи, който вървеше начело на групата, а в дребната фигура зад него — журналистката Иви Тан.
След около половин час Гилеспи се изправи усмихнат пред Пит.
— Хубаво време за разходка в парка — отбеляза той бодро.
— Добре дошли в Антарктическия музей на морските артефакти! — каза Пит и покани с ръка капитана да влезе в пещерата. — Внимавай да не се подхлъзнеш по стъпалата, които Айра с вещина издяла в леда.
Докато Пит и Гилеспи правеха обиколка на „Мадрас“, придружени от Иви, която изпълни десет филмови ролки, Кокс и Нортроп помогнаха на моряците от „Полар сторм“ да закарат шейните с древния товар до ледоразбивача.